Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Беше толкова млада, че не й беше трудно да му обещае, че ще го стори, пък и вярваше, че казва истината, когато го увери:
— О, да, разбира се, че ще те обичам, ако станеш мой съпруг.
Той кимна сериозен и доволен, и заяви:
— В такъв случай сега ще те целуна. На годениците им е позволено.
— Ами да — измърмори тя, докато той вече навеждаше глава. — Често съм виждала как лорд Манинг целува леля Ана, докато тя…
Беше кратка, лека целувка, просто кратко докосване на устните й с неговите. Той вдигна глава и й се усмихна.
— Много говориш — засмя се той. — Но аз обичам да те слушам. Надявам се, че когато се оженим, ти ще изпълваш с гласа си нашия дом. Така винаги ще зная къде си, в която стая и да се намираш.
— Значи сигурно имаш добър слух — разсмя се тя.
Той пак се усмихна.
— Да, така е. О, да, точно така е.
Следващата седмица измина сякаш в мъгла и тя осъзнаваше много ясно присъствието на Люсиен, но още по-силно странните чувства, които събуждаше в нея присъствието му. Лорд Манинг и нейните родители очевидно не забелязваха, че те двамата с Люсиен са всеки ден заедно и то дори без гувернантката, въпреки че Люсиен проявяваше уважението, дължимо на нейната младост. Той я целуваше от време на време, но само кратко и целомъдрено, с изключение на един-единствен път, когато докосна устните й с езика си, но тогава тя извика, а той се засмя и я прегърна, извини се и обеща никога вече да не го прави.
На Клара й беше ясно, че Люсиен знае за живота много повече от нея. Седяха един до друг край реката или в гората и той й разказваше за детството си и за пътуванията, които беше направил с чичо си. Отговаряше честно на всеки неин въпрос, понякога с болка, понякога засрамен, но всеки път, без да се колебае. Когато Клара го попита за родителите му, той й разказа истината. Те не бяха загинали при злополука с карета, както казваха всички. Изобщо не е било нещастен случай, а хладнокръвно убийство и самоубийство. Бил е сложен край не само на живота на родителите на Люсиен, но и на живота на любовника на неговата майка, с когото тя избягала, но бащата на Люсиен ги настигнал. Освен чичо му, Клара била единственият човек, който знаел истината и тя усещаше инстинктивно, че няма да я разкаже никому.
— Клара, между нас не бива да има тайни — каза той един ден, докато се разхождаха край езерото. — Женени хора не трябва да имат тайни един от друг. Аз винаги ще ти казвам истината, ако го правиш и ти.
И така, след неин въпрос той й разказа, че вече пет пъти е спал с жена — неговият чичо уредил срещите малко след петнайсетия му рожден ден. Първия път било в Италия, с много по-възрастна жена, която не продумала почти нищо, но с уменията и търпението си предизвикала огромната му благодарност и възхищението му, след това се случило още няколко пъти, в различни страни, където са били. Той знаел много добре как се правят деца. По-късно това щеше да наскърби Клара, но тогава, на тринайсет, тя беше като омагьосана и искаше да научи всяка подробност. Той изпълни драговолно нейното желание и я шокира с разказите си, но после я привлече към себе си на тревата, прегърна я през кръста и каза: — Клара, не бива да мислиш, че ще мога някога да те мамя. Чичо Роби казва, че когато един мъж намери жената, за която иска да се ожени, той трябва да забрави всички останали и да встъпи с доверие в брака, иначе той не е честен мъж. Не мога да върна вече станалото, но докато сме женени, нито ще мисля за друга жена, нито ще я докосвам.
В нощта, преди да си замине, Люсиен се промъкна посред нощ в стаята на Клара.
— Исках само да се сбогувам спокойно с теб — обясни той, седна на леглото до нея и хвана ръцете й.
— Бих искала да не си отиваш — изрече тя бързо и се разплака. — Ще ми липсваш.
— И ти на мен — отговори той и я целуна по мократа буза. — Още си много млада, Клара, и аз не бива да го забравям. Но те обичам от цялото си сърце и няма да обичам друга.
— И аз те обичам, Люсиен.
— Моля се да е така — прошепна той. — Клара, толкова си млада… но те моля, не забравяй нито мен, нито обещанията си. Аз няма да забравя моите и един ден, кълна ти се, ще те възнаградя за верността ти. Искам да прекарам живота си като те правя най-щастливата жена на света.
3
Колко странни са тези спомени днес, мислеше си Клара, седнала сега до него, вече пораснала, в църквата в Сейнт Дженивиъв. Приветливият, любвеобилен Люсиен от онези дни беше изчезнал, сякаш никога не е бил. Тя се беше вкопчила в обещанията му, когато той, неговият чичо и леля Ана се качиха в елегантната каляска на граф Манинг, която трябваше да ги отведе в Лондон, за да бъде оповестен там официално годежът на леля Ана с графа. Когато замина след месец с родителите и братята и сестрите си за Лондон, за да се приготвят за сватбата на леля Ана, тя се надяваше да види отново Люсиен. След това той щеше да уреди двамата да си пишат, което нямаше да е трудно, след като нейната леля и неговият чичо вече бъдат женени.