Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Моля да ме извините, милорд, не мислех, че ще продължи толкова дълго. — Клара хвърли шапката си на един стол и продължи да се приближава усмихната към него. — Татко ми каза, че сте искали да говорите с мен.
— Да — каза той, докато й предлагаше кресло. — Лейди Клара, между нас има въпрос, който трябва да бъде изяснен и мисля, че знаете какво имам предвид.
— Благодаря — каза тя и махна с ръка към креслото, сякаш искаше да го отпрати. — Предпочитам да стоя, милорд. Моля ви, кажете каквото имате да казвате.
Тя беше най-елегантната, най-добре облечената жена, която някога беше виждал, но какъв смисъл имаше за една невзрачна жена да се облича така, сякаш е диамант от най-висока проба? Очите й бяха сиви, косата с цвета на блатиста вода, кожата й загоряла от слънцето и цялата в лунички. Клара беше наистина една от най-невзрачните жени, които познаваше. Напомняше му моделите в шивашките ателиета, без лица и с лишени от очертания фигури, които служеха само, за излагане на прекрасни рокли. Карла беше сякаш оживяла кукла от витрина. Тя никога нямаше да го посрами, като носи дрехи, каквито си избират обикновено момичетата от провинцията, дошли за пръв път в града. Впрочем Клара наистина никога нямаше да го засрамва. Възпитанието й беше безукорно.
Тя се беше приближила към него и сега стоеше тихичко, гледайки го въпросително. Люсиен отвърна на погледа й и си помисли, че за жена, която ще получи предложение за женитба от един от най-желаните мъже на пазара за ергени, тя изглежда доста самотна и тъжна. Сигурно го мрази за онова, което е намислил, задето трябваше да се остави безрезервно в неговите ръце. Беше си пожелала да е свободна от него — той помнеше дума по дума онова, което баща й, маркизът, му беше написал, — но то беше и единственото, което Люсиен никога нямаше да й даде.
Погледът му се плъзна към устните й, може би най-хубавото в нея, и той изпита внезапното желание да я целуне и да й покаже какво иска да й даде през няколкото месеца след сватбата. Наслада, колкото пожелае и още и още, цял океан, в който може да се удави, за да помни всеки път, когато погледне друг мъж, какво е могъл да й даде единствено той. Но тя вече го знае, каза си. Беше го научила още двайсетгодишна в конюшните на своя баща, където Люсиен я изненада да флиртува с едно от конярчетата. Невъзможно беше да е забравила и изживяното с него, въпреки че актът не беше консумиран докрай. На този ден, когато той си тръгна, я остави девствена, а сега изведнъж се запита дали още е такава. Изкушаваше се повече от мъничко да повтори онова, което бяха направили в конюшнята, за да разбере дали е така.
Само че сега бяха в библиотеката на нейния баща и в дома на нейния баща, пълен с гладни, очакващи хора, които чакаха той да се появи заедно с Клара и да обяви годежа им. Трябваше да й направи предложение за женитба, за да може после да замине за Лондон.
— Сигурен съм, че ще се съгласите с мен, лейди Клара, между нас всяка преструвка е излишна — подхвана непринудено той и я погледна право в очите. — Нашите семейства отдавна са се споразумели за нещо, което е време да бъде изпълнено.
Тя пристъпи още една крачка към него и сега той усещаше топлината на тялото й и чистия й, женски аромат.
— Щом това отговаря на желанията ви, милорд. — Големите й сиви очи се взираха в лицето му.
Той се усмихна многозначително и за малко да каже какво именно желае, но вместо това й отговори според етикета:
— Сигурен съм, че знаете колко високо ви ценя, милейди.
— Наистина ли го зная? — свъси тя чело.
— Ако ли не, бързам да ви уверя в най-дълбоките си чувства. Обръщам се към вас, госпожице, с надеждата и с молбата да ми подарите дълги години, през които ще мога да ви го докажа. Наистина искам да го правя докато съм жив. Ще ми окажете ли честта, лейди Клара, да станете моя съпруга?
Ето, направи го. И то по толкова безукорен начин, че и най-критичният член на лондонското общество не би могъл да възрази нещо.
Клара отмести за миг поглед, но свъси още по-силно чело.
— Защо? — попита тя.
Той се засмя.
— Защо ли? — повтори той. — Много добре знаеш защо. Клара, не подлагай търпението ми на изпитание. Ако се надяваш да получиш от мен нещо повече, освен този вид предложение за женитба, по-добре ще е да размислиш още веднъж, мила моя. Остави романтичните си въздишки за господин Уебстър или за онзи Блейксли, който все те ласкаеше като пълен глупак.
Тя леко се изчерви.
— Поне знаех кога един от тях ще ми направи предложение и защо. За теб не виждам причина, Люсиен, да спазиш споразумението, сключено преди толкова много време от нашите двама бащи. Аз те освобождавам от него, както би те освободил и моят баща.