Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Да, твоят и моят баща са уредили въпроса малко след твоето раждане. Нима очакваш да ти повярвам, че твоите родители никога не са ти разказвали за това?
Тя поклати смаяно глава.
— В такъв случай съжалявам, че аз съм човекът, който ти го съобщава и с това разрушава мечтите ти за щастие. — Сега беше човек коренно различен от онзи, който бе седял допреди малко на пейката до нея. Дори гласът му се беше променил и сега звучеше студено и безизразно. — Оставам с впечатлението, лейди Клара, че когато разговаряхме преди малко, е станало някакво недоразумение и затова моля да ми простите казаното от мен. Никога вече няма да ви обременявам с толкова неприятни чувства. Обещавам ви го.
После той си тръгна, без да се обърне още веднъж и без да чуе какво извика тя подире му, само час по-късно беше си стегнал багажа и си беше заминал.
След това идваше всяка година и всеки път ставаше само още по-зле. Когато тя стана на осемнайсет, той пак дойде в Сейнт Дженивиъв, потърси я и я намери край езерото в мига, в който тя целуваше Андрю Блейксли за сбогом, защото той напускаше Сейнт Дженивиъв, за да постъпи на служба в армията на краля. Когато беше на двайсет, той препусна на кон в конюшнята на баща й тъкмо когато тя се смееше с едно от конярчетата — споменът беше прекалено тревожен, за да мисли сега за него. Клара отпъждаше всеки път спомените. Когато навърши двайсет и една, той се появи в градината на нейния баща в нещастния миг, който отец Уебстър беше избрал, за да й открие безсмъртната си любов. Побеснял от ярост, Люсиен преби тогава човека до смърт, въпреки факта, че Клара тъкмо се опитваше напразно да се освободи от страстната му прегръдка. Двамата можаха да поприказват едва след като доктор Уарлоу, селският лекар, свести припадналия свещеник. Разговорът им протече, както винаги, катастрофално. Оттогава бяха минали две години, през които Клара се питаше дали Люсиен Брайланд ще иска да запази годежа им. Когато склони най-сетне баща си да му пише и да развали годежа, Люсиен отговори, че няма да го направи, че са сгодени и той ще направи всичко необходимо, за да си останат сгодени.
С тази цел беше се появил най-сетне преди два дена в Сейнт Дженивиъв, в най-елегантните си дрехи, с великолепна каляска и толкова студен, скован и официален, че Клара с удоволствие би го ударила, само за да се увери, че наистина е от плът и кръв. Дори братята й, които винаги са го обичали, бяха така потресени, че останаха на разстояние, а нейните родители, които успяваха да сгреят с топлината и сърдечността си дори най-трудните гости на Сейнт Дженивиъв, гледаха отчуждено този мрачен и сякаш непознат виконт. Клара можеше само да се досеща колко ли студено е поздравил Люсиен бъдещите си тъст и тъща, защото след първата си среща с него, родителите й излязоха от библиотеката с ужасно разстроени лица. Баща й я увери много настойчиво, че ако не желае, не е длъжна да приеме предложението на граф Калън, въпреки че и той, и Едуард Брайланд винаги са мечтали да видят един ден децата си свързани с брак.
Днес, след службата Люсиен щеше да поиска ръката й, а Клара не беше сигурна как ще отговори. Защото бе обичала мъжа, когото познаваше някога, но мразеше мъжа, в който той се беше превърнал. Любовта просто не искаше да си отиде, колкото и да се беше мъчила да я прогони, но омразата й… И най-дребното нещо се превръщаше в надежда, когато в страховитите им разговори Люсиен кажеше нещо, което й напомняше онзи Люсиен, когото обичаше. Някъде зад ледената маска на тъмнокосия мъж, който седеше сега до нея, той сигурно още съществуваше. Самотният, мил, нежен младеж, който й се беше заклел някога в любов, беше все още тук и него Клара искаше да обича, за него да се омъжи.
Ако графът й направи предложение, тя ще го погледне в лицето и ще почака да види какво ще открие. Ако забележи поне малка следа от онзи Люсиен, когото обичаше, ще приеме предложението му. Заради надеждата, че отново ще го намери. Клара знаеше, че тогава ще е готова на всичко.
— Уебстър — измърмори Люсиен и върна стария том Еразъм на мястото му, след което скръсти ръце на гърба. — Този мъж е същинска напаст. А Клара — типично за нея — желае да разговаря с един от обожателите си, докато някой я чака, за да й направи предложение за женитба. — Той отиде със саркастичен смях до камината. — Като че ли и без туй всички мъже в околността не са вече в краката й, не, тя трябва да отиде при него и да му внуши чувството, че е благороден мъченик. Проклет глупак. Заслужава нейното съчувствие. Или още едно перване по носа. Това сигурно повече ще му помогне.
Люсиен затвори очи и уста и се замисли за мъдростта на мълчанието. Не давай никога и никому привилегията да може да чете чужди мисли. Само те — тайните, нечисти помисли на душата — можеха да предизвикат болка, ако ги извадиш на бял свят.