Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Люсиен кимна мълчаливо.
— Имате намерение да й направите дете, а после да я отпратите — шест месеца след сватбата, нали? Не го ли казахте току-що?
— Имате остър слух, Кърлейн — отвърна Люсиен. — За в бъдеще ще трябва повече да внимавам къде какво приказвам. Но е вярно, такива са намеренията ми.
Кърлейн се облегна отпуснато на масата.
— Звучите правдоподобно, Калън, но аз се хващам на бас за десет хиляди лири, че и след шест месеца вашата съпруга все още ще е до вас. Няма да искате да се разделяте с нея.
Люсиен го гледаше донякъде изненадан.
— Съмнявате се, че за това време мога да й направя дете?
— Не се съмнявам, че го искате — отговори Кърлейн, — но не става дума за това. В каквото състояние да бъде тогава лейди Клара, няма да искате да се разделите с нея. Ще я изпратите в Пеъруд, само ако пожелаете и вие да останете там.
— Това е още по-безвкусно, отколкото дори аз съм го очаквал от вас — забеляза с нескрито отвращение Джак. — Да се хванеш на бас за една благовъзпитана дама е под всяко равнище. Прати го да върви по дяволите, Люсиен.
Люсиен изгледа Кърлейн изпод полуспуснати клепачи.
— Да не намеквате, Кърлейн, че ще се влюбя в съпругата си? Нима ще пропилеете десет хиляди лири за такава щуротия? Би било прекалено просто.
— Ако е така, Калън, ще спечелите вие.
— Лъки, не можеш да допуснеш сериозно името на лейди Клара да бъде нанесено в книгата за сключени обзалагания протестира Улф. — Тук, „При Уайт“? Където всеки влязъл през вратата, може да го види? Това би било…
— Във висша степен безчестно — допълни Джак. — Не го прави, Люсиен, това е под достойнството ти, а Роби ще поиска главата ти на сребърна табла.
Виконт Кърлейн се усмихна и сви рамене.
— Но ако спечелите, ще е наистина готов да ви прости малкото прегрешение. Ако всъщност изобщо не мислите да отпращате лейди Клара, тогава най-добре забравете веднага и бързо предложението ми.
Погледът на Люсиен се помрачи.
— Аз ще спечеля. В това изобщо не може да има съмнение.
— Аз пък твърдя, че ще загубите. Наистина ли се смятате способен да отпратите собствената си съпруга?
— Това е вече почти факт — отговори Люсиен. — Клара със сигурност ще се премести в Пеъруд точно шест месеца след сватбата ни.
— Калън, където и да се озове съпругата ви шест месеца след сватбата, тя няма да е там сама. Вие ще сте при нея и то по собствено желание.
— Никога не съм допускал, че сте глупак, Кърлейн. — Люсиен вдигна ръка, за да викне келнера. — Предупредете иконома си да отдели вече парите, защото ще настоявам да ми се издължите до стотинка в деня, в който Клара напусне Лондон. — Той погледна келнера, който очакваше мълчаливо поръчката му, и каза: — Донесете ни книгата за облози.
2
— Любовта е много търпелива, тя е мила и не завижда, никога не се излага на показ, нито се хвали.
За средата на март денят беше слънчев, хубав и необичайно топъл. Седнала в голямата каменна черква в Сейнт Дженивиъв, Клара Харкамс знаеше, че и тя, както и останалите хора в черквата, няма причина да трепери от студ. Вярно, че останалите богомолци не седяха до Люсиен Брайланд, със силно притиснати към неговите ръце, рамене и бедра.
— Това са думите господни за любовта — провъзгласи високо отец Уебстър, а на Клара й се стори, че проникна с поглед дълбоко в нея, — и такава трябва да е съвършената, създадена от господа любов.
Клара се раздвижи леко, за да прикрие притеснението си, без да привлече вниманието на виконта. Осъзна, че не е успяла, защото ръката, която той беше сложил на коляното си, се сви в юмрук. Клара се запита, дали няма да е признак за заплашваща беда, че мъжът, за когото скоро щеше да се омъжи, е седнал до нея скован и студен като айсберг.
Не, не беше честно. Нали знаеше по-добре, от който и да е друг колко жив и забавен беше винаги Люсиен, още от деня, в който граф Манинг доведе за пръв път осиротелия си племенник в Сейнт Дженивиъв. Когато ги представиха един на друг, въпреки че беше вече на тринайсет, тя не бе очаквала нищо повече. Но след първата седмица от гостуването си той започна непрекъснато да я наблюдава и честичко тайно я проследяваше. Докато се хранеха, той я наблюдаваше изпод спуснати клепачи и Клара най-сетне болезнено осъзна възхищението му. Тъмнокос, силен и мълчалив, той малко я плашеше. Родителите й предупредиха и нея, и нейните братя и сестри, всички в къщата, че младият виконт скърби за родителите си, починали преди три години. Разбира се, не е някой опасен младеж, но трябва да го оставят на мира, щом пожелае, и да не го ядосват, от тогава Клара още не знаеше, че ще трябва един ден да се омъжи за виконта, иначе щеше наистина доста да се уплаши. Поне през тази първа седмица, докато граф Манинг ухажваше леля й Ана, а Люсиен, оставен без надзор, обикаляше мълчаливо като „полудиво животно“ цялата къща.