Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Престъпление е да се произнася напразно името на любовта! — Господин Уебстър почука по амвона и така накара и Клара, и повечето слушатели да трепнат. — Престъпление спрямо господ и небето!
Клара видя как ръката на виконта се сви в юмрук, а после пак се разтвори и пак се сви и нещо я прободе в сърцето. Беше непоносимо, че той трябва да търпи всичко това. След службата тя ще си поприказва с отец Уебстър и ще му обясни, че онова, което щеше да се случи, е необратимо. Освен това тя го желаеше и сърцето й отдавна беше негово, нищо, което един или друг можеше да каже, не беше в състояние да промени каквото и да било.
Онзи понеделник от втората седмица на гостуването на Люсиен и неговия чичо, тя не трябваше за нищо на света да ходи за риба. И на тринайсет все още толкова дете, както можеше да се очаква от глезените, израсли в провинцията деца на Сейнт Дженивиъв, тя имаше само смътна представа какво значи да си жена. Но на този ден Люсиен сложи жалоните на бъдещия й живот, привърза я така силно към себе си, че навярно и той самият не предполагаше колко здраво я е хванал.
Клара беше свикнала да кръстосва свободно из околностите; родителите й се стремяха да държат децата си вкъщи и да ги притесняват с елегантни дрехи. Стана рано, навлече вехта рокля и младежки обувки, не дочака момичето, което трябваше да й среши косата и отиде в кухнята, да си измоли от готвачката нещо за хапване. Половин час по-късно, с въдицата и кошницата за излет, вече беше на път към любимото си езеро, където обичаше да прекарва дните си.
Изминаха два безкрайно приятни часа, преди Клара, запретнала роклята високо над бедрата и потопила крака във водата, да забележи, че вече не е сама. Стана толкова бързо, че изпусна по невнимание въдицата в езерото. Докато я извади се измокри цялата. Люсиен излезе от гората, където се беше крил.
Той протегна мълчаливо ръка и я измъкна от водата. После сложи въдицата встрани и се залови да изстисква мокрите й поли. Клара често си спомняше този миг и си мислеше колко странно беше, че стоеше тогава мирно и гледаше отгоре тъмнокосата му глава, докато той изстискваше роклята й. Едва когато той свърши, хвана я за ръка и я заведе на едно тревисто място на брега, тя си възвърна гласа и попита:
— Ти защо се криеше там?
— Не съм се крил — каза Люсиен и седна до нея.
— Дълго ли стоя там? Трябваше да ми се обадиш. Невъзпитано е да наблюдаваш някого, без да му го кажеш.
Той сви рамене, опря брадичка на вдигнатите високо колене и се загледа в проблясващата повърхност на езерото.
Следващите няколко дена Клара разбра, че Люсиен предпочита да говори малко, но тя самата беше от шумно, бъбриво семейство и се чувстваше задължена да води разговор.
— Дойдох да ловя риба — заяви тя и веднага си помисли колко е глупаво да каже нещо толкова очевидно.
— Но той каза „да“ и я погледна. — Само че не си хванала нищо.
— Не, още не. — Никога не беше седяла толкова близо до него и сега забеляза колко хубави и тъмни очи има. — И ти ли си рибар?
— Не. — Брадичката му отново се опря в коленете.
— Много е забавно — продължи Клара, защото искаше на всяка цена да е учтива, въпреки че той я пренебрегва. — Искаш ли да опиташ? Ако искаш, можеш да вземеш моята въдица.
— Може би по-късно.
Отговорът я поотпусна. Клара си играеше с няколко тревички до нея и сега попита:
— Харесва ли ти в Сейнт Дженивиъв? Леля Ана много се радваше, че ти и чичо ти ще ни погостувате. Беше много възбудена.
Той не каза нищо и тя реши, че няма да отговори, но после той каза:
— И Роби беше възбуден.
— Двамата изглеждат чудесно заедно, нали? Графът е толкова представителен, а леля Ана толкова хубава. Мислиш ли, че ще са щастливи, когато се оженят?
Той вдигна глава и въздъхна.
— Не зная. Не познавам никого, който да е бил.
Тези думи дълбоко поразиха Клара, защото тя познаваше само щастливо женени девойки.
— Дори твоите родители?
— Най-малко те — засмя се горчиво той.
— О! — Тя не знаеше какво да каже. Изведнъж изпита усещането, че огромен товар притиска сърцето й. — Моите са, щастливи, искам да кажа.