Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Момчето имаше чувството, че Грант прави всичко възможно да не уплаши сестра му.
— И какво става сега?
— Нищо — отвърна Тим, загледан в тиранозавъра през очилата. — Просто стои от другата страна на оградата.
— Оттук не виждам добре, Тим.
— Аз го виждам добре, доктор Грант. Само си стои там.
— Чудесно.
Лекс продължаваше да плаче, като шумно подсмърчаше.
Отново настъпи мълчание. Тим наблюдаваше тиранозавъра. Главата му беше огромна. Животното местеше поглед ту към едната, ту към другата кола. На момчето му се стори, че гледа право в него.
През очилата очите на тиранозавъра светеха в яркозелено.
Тим усети как го побиват тръпки. Отклони поглед от главата с огромните челюсти и го насочи към малкия мускулест горен крайник, който пореше въздуха и не след дълго сграбчи оградата.
— Божичко! — възкликна Ед Реджис, загледан през прозореца.
„Най-големият хищник, съществувал някога на Земята. Най-страхотното нападение в историята на човечеството.“ Журналистът у Ед Реджис се събуждаше и инстинктивно съчиняваше репортаж на събитието. Същевременно той си даваше сметка, че коленете му треперят неудържимо, а панталоните му плющят като знамена. Господи, колко го беше страх! Искаше да се махне оттук. Само той измежду пътниците в двете коли знаеше какво значи да те нападне динозавър. Знаеше какво се е случило с нападнатите хора. Беше видял обезобразените от раптора тела. Въображението му рисуваше и самото нападение. А това тук беше рекс! Многократно по-голям! Най-голямото хищно животно, съществувало на Земята!
„Божичко!“
Ревът на тиранозавъра беше ужасяващ и смразяваше кръвта, сякаш идваше от друг свят. Ед Реджис усети как в панталоните му се разлива топлина. Беше се подмокрил. Изпитваше едновременно срам и ужас. Но трябваше да направи нещо. Не можеше да стои със скръстени ръце. Трябваше да предприеме нещо. Каквото и да е. Ръцете му трепереха, буквално се тресяха.
— Майка му стара!
— Така не се говори — каза Лекс и му се закани с пръст.
Тим чу, че се отваря врата, и отмести поглед от тиранозавъра. От рязкото движение очилата за нощно виждане се нашариха с хоризонтални линии, но момчето успя да забележи как Ед Реджис се измъква през отворената врата и се гмурва под дъжда.
— Ей! — извика Лекс. — Къде отиваш?
Ед Реджис само се обърна и побягна в посока, обратна на тиранозавъра. След малко изчезна сред дърветата. Вратата на колата остана да зее, дъждът обливаше вътрешната й страна.
— Той ни заряза! — каза Лекс. — Къде отиде? Остави ни сами!
— Затвори вратата — рече й Тим, но тя запищя:
— Той ни изостави, изостави ни!
— Какво става, Тим? — попита доктор Грант по радиото. — Ей, Тим!
Момчето се наведе и се опита да затвори вратата. От задната седалка не можеше да достигне дръжката. Пак погледна тиранозавъра и в блясъка на светкавицата зърна огромния черен силует на фона на ослепително светлото небе.
— Какво става, Тим?
— Той ни заряза, изостави ни!
Малчуганът примигна и започна да вижда по-ясно. Пак се обърна — тиранозавърът си стоеше на предишното място, грамаден и неподвижен. От челюстите му се стичаше вода. После с предния си крайник улови оградата.
Чак тогава Тим осъзна какво значи това: тиранозавърът стискаше оградата! Значи по нея вече не течеше електричество!
— Лекс, затвори вратата!
— Тим! — изпука радиостанцията.
— Тук съм, доктор Грант.
— Какво става?
— Реджис избяга — отвърна Тим.
— Какво Реджис?
— Избяга. Май се усети, че по оградата не тече ток — обясни момчето.
— Не тече ток ли? — чу се гласът на Малкълм. — Наистина ли каза, че по оградата не тече ток?
— Лекс — пак подкани Тим, — затвори вратата.
Но момиченцето продължаваше да хлипа и да нарежда: „Заряза ни! Заряза ни!“, и на Тим не му оставаше нищо друго, освен да излезе в дъжда през задната врата и сам да затвори вратата. Чу се нов тътен и пак проблясва светкавица. Застанало извън колата, момчето се обърна и видя как тиранозавърът троши металната ограда с гигантския си заден крайник.
— Тими! — изпищя Лекс.
Той скочи вътре и затръшна вратата, но звукът бе заглушен от нов гръм.
— Тим! Чуваш ли ме? — изпука радиото.
Момчето грабна предавателя.
— Чувам! — Той се обърна към Лекс: — Заключи вратите. Седни в средата на колата. И замълчи най-после!