Оковите на скръбта

— Ако сте сигурен…

— Сигурен съм — увери я Уакс. — Само се погрижете да не ни безпокоят. Госпожица Хармс не може да понася силни шумове, когато се чувства неразположена.

Икономката се поклони и се оттегли надолу по коридора към балната зала. Уакс затвори вратата и се приближи към леглото, където лежеше Стерис. Тя отвори едно око и хвърли поглед към вратата, за да се увери, че наистина е затворена.

— Как се чувстваш? — попита Уакс.

— Още ми се повдига — отвърна Стерис, като се подпря на един лакът и се поизправи. — Малко прибързано беше от моя страна, нали?

— Признателен съм за бързината ти — каза Уакс и погледна стенния часовник. — Ще изчакам няколко минути, за да съм сигурен, че коридорът е безлюден, и ще се измъкна навън. Не знам кога точно ще се завърне Келесина, но ще ми се наложи да действам бързо, ако искам да науча нещо.

Стерис кимна.

— Смяташ ли, че може да е някъде тук? Сестра ти, искам да кажа.

— Не е вероятно — отговори Уакс. — Но всичко е възможно. Бих се задоволил и с някаква следа относно местоположението ѝ.

— Какъв човек е тя?

— Стори ми се същата като повечето надути благороднички. Убедена, че…

— Не лейди Келесина, Уаксилий. Сестра ти.

— Не съм… — Уакс преглътна и хвърли пак поглед към часовника. — Не съм я виждал от десетки години, Стерис.

— Но полагаш такива усилия да я спасиш.

Той въздъхна и се настани до Стерис.

— Още откакто бяхме деца, тя винаги беше по-дръзката от двама ни. Аз бях внимателен, сериозен — толкова се стараех да постъпвам правилно. А Телсин… тя сякаш вече беше проумяла всичко и знаеше точно какво прави. Докато аз не напуснах Селото, а тя реши да остане.

— Повече териска от теб, значи.

— Може би. Смятах, че мрази онова място — като се има предвид колко често си намираше извинения да избяга. А после остана.

Той поклати глава и продължи:

— Така и не я опознах, Стерис. Не така, както трябваше. Бях прекалено съсредоточен върху самия себе си. Не мога да спра да си мисля, че предадох очакванията на всички — на майка ми, на баща ми, на самата Телсин, — като не запазих връзка с нея, когато отидох в Дивите земи. И ги предадох отново, когато я оставих да попадне и ръцете на чичо ми.

Стерис, все още легнала, стисна дланта му.

— Ще я открия — каза Уакс. — Ще оправя нещата. Избягах в Дивите земи, защото смятах, че не се нуждая от никого от тях. Но с течение на годините, Стерис, открих, че все по-малко и по-малко искам да бъда сам. Не мога да го обясня достатъчно ясно, предполагам. Но тя е част от семейството ми. Единствената част, която ми е останала.

Отвън се разнесе друг глас. Бяха приключили с представянето му и лорд Северингтън беше подел речта си. Уакс погледна часовника и се изправи.

— Добре. Трябва да ида да огледам наоколо, докато вниманието на всички е заето с речта.

Стерис кимна, спусна крака на пода и седна на леглото, като си пое дълбоко дъх.