Оковите на скръбта

Залегна обратно в ямата, не особено сигурна каква полза изобщо имаше от това.

— Разбираш, че сега сме хванати в капан и невъоръжени, нали, Уейн?

— Аха — отвърна той. — Но ако онези типове наистина са така обезпокоени от страховитата слава, която ми се носи…

— Какво? — попита Мараси и се обърна към него, докато той надничаше над ръба.

Разнесе се пукот от стрелба, когато тъмните силуети им отвърнаха, но вече не звучеше така отчаяно. Какво се беше…

— Ето! — възкликна Уейн, хвърли се в отсрещната страна на ямата и създаде нова забързваща сфера. — Ха! Дошли са подготвени, наистина. Свестни момчета.

Тя рискува да хвърли нов поглед над ръба. Лицето ѝ се озова на сантиметри от една пръчка динамит, замръзнала във въздуха, с фитил, заобиколен от искрици и дим, който се смесваше с мъглата. Мараси нададе уплашен вик и отскочи назад. Динамитът почти беше достигнал границата на забързващата сфера.

— Да вървим — каза Уейн, свали цилиндъра си и го метна към съседния гроб, след което се втурна след него.

Мараси го последва, като се сниши към земята с надеждата, че нападателите им може би няма да ги забележат. Забързващата сфера на Уейн щеше да ги накара да изглеждат като размазани петна за мъжете извън нея, но беше тъмно, а и кълбата мъгла щяха да ги прикрият.

Плъзна се в другия гроб, който беше по-дълбок от първия. Уейн ѝ кимна, после разруши сферата.

Мараси притисна гръб до стената на гроба, стисна очи, запуши уши и започна да брои наум. Беше стигнала само до две, когато взрив разтърси земята и хвърли пръст около тях. Поквара и гибел! Трябва да ги бяха чули в половината град.

Хвърли поглед на Уейн, който извади и другото си фехтоваческо бастунче и завъртя двете в ръце. Мараси дочу стъпки над тях и си представи как сенчестите им нападатели се промъкват внимателно, за да проверят дали наистина са ги убили, както смятаха.

— Можеш ли да ги надвиеш сам? — прошепна Мараси на Уейн така тихо, че му се наложи да прочете по устните ѝ.

Той се ухили и на свой ред отвърна почти нямо:

— А безръките мъже сърбят ли ги топките?

После се хвана за ръба на гроба и се изтегли навън. Мъглите над Мараси замръзнаха миг по-късно, когато се образува новата забързваща сфера — Уейн беше хванал както тях двамата, така и половината мъже в нея.

Вече беше свикнала със звука на дърво, стоварено в човешки череп, но той все пак я накара да трепне. Забързващата сфера изчезна и се разнесе изстрел, но го последваха още стонове и ругатни.

Малко по-късно, Уейн изникна на ръба на гроба на фона на несигурната светлина на фенера. Пъхна фехтоваческите бастунчета в гайките им, коленичи и протегна ръка.