Оковите на скръбта

14.

Мараси възкликна, а Уейн се плъзна в плиткия гроб и се стовари точно върху ѝ, с което ѝ изкара въздуха отново.

Уейн изръмжа, а стрелбата горе секна миг по-късно. Мараси, която още се опитваше да се окопити, се втренчи в черното небе и кълбата мъгла горе. Отне ѝ секунда да забележи, че кълбата бяха замръзнали неподвижно.

— Забързваща сфера? — попита тя.

— Да — отвърна Уейн, простена и се извъртя настрани така, че да опре гръб в стената на гроба и да не лежи точно върху нея. На рамото му лъщеше нещо мокро.

— Улучили са те?

— Три пъти — каза Уейн, помръдна крака си и трепна от болка. — Не, четири.

Въздъхна и отхапа пак от сандвича си.

— Та…

— Дай ми една секунда — каза той.

Мараси се завъртя и надникна през ръба на ямата. Видя как застаналият наблизо Дешам пада на земята така бавно, сякаш беше потопен в гъст сироп, а от няколкото му огнестрелни рани пръскаха капки кръв, увиснали във въздуха. Искра от изстрел, изчезваща в тъмнината, разкри източника на стрелбата: група силуети на пътеката, сенчести и почти неразличими. Куршумите свистяха през мъглата и оставяха следи след себе си.

— Как разбра? — попита тя.

— Щурците млъкнаха — обясни Уейн. — Дешам трябва да ни е предал. Шапката на Уакс залагам, че е пратил онова хлапе да ги повика.

— Котерията са пристигнали тук първи — каза Мараси и усети как стомахът ѝ сякаш пропада.

— Да.

Уейн пъхна пръст в една от дупките по ризата си и го размърда, за да провери дали раната е зараснала. С другата си ръка натъпка последната хапка сандвич в устата си, след което надникна заедно с Мараси над ръба на гроба. Куршумът, който летеше мудно над тях, пресече границата на забързващата сфера на Уейн. За частица от секундата, той се стрелна през въздуха, на няма половин метър над главата на Мараси, след което се заби в границата на сферата от другата страна и отново се забави.

Мараси трепна със закъснение. Всеки път, когато нещо навлезеше в забързващата сфера, то се отклоняваше от траекторията си и променяше посоката си, макар и малко. Въпреки че не беше вероятно някой куршум да се отклони под толкова голям ъгъл, че да се насочи към тях, все пак беше възможно. Освен това, хроносплавта на Уейн гореше страшно бързо. Скоро щеше да му се наложи да махне сферата.

— Какъв е планът? — попита Мараси.

— Да не умираме.

— Нещо по-конкретно от това?

— Да не умираме… днес?

Тя го изгледа остро. Още два куршума прелетяха над главите им, а тялото на Дешам най-после се стовари на земята извън сферата.

— Трябва да се приближим до тях — каза Уейн и измъкна едно от фехтоваческите си бастунчета от гайката на колана си.

— Няма да е лесно — отбеляза Мараси. — Мисля, че ги е страх от теб.

— Така ли? — попита Уейн обнадеждено. — Наистина ли така смяташ?

— Изпразниха по нас амуниции, достатъчни да избият малка войска — каза Мараси и наведе глава, за да избегне куршума, който току-що беше навлязъл в забързващата сфера, — и откриха стрелба срещу нас, независимо от факта, че Дешам беше на пътя на куршумите. Съмнявам се, че е бил кой знае колко ценен за тях, но това все пак означава, че са били толкова уплашени, че не са посмели дори да изчакат няколко секунди, за да може той да се върне в ямата.