Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Веждите на Върховната лейди литнаха нагоре.
— Какво правиш, момиче?
— Демонстрирам разликата, ваша светлост — каза тя. — Между моята Империя. И вашата.
След което отиде при Рук и я освободи от оковите. Бърнард прихвана шпионката, преди тя да падне на пода. Амара извика на легионера отвън да домъкне лечебна вана и да започне да я пълни с вода.
Рук седеше, съпротивлявайки се слабо на подкрепата на Бърнард. Тя погледна Амара с израз на пълно недоумение.
— Не разбирам — каза тя. — Защо?
— Защото идваш с нас — каза тихо Амара. Гласът й изглеждаше непознат и за самата нея — уверен и силен. — Отиваме при Калар. Ще ги намерим. Ще намерим лейди Плацида, дъщерята на Атикус и твоята Маша. И ще ги измъкнем всички от този кървав слайв.
Бърнард я погледна, а очите му внезапно по животински засветиха с ярост и безмълвна гордост.
Рук я гледаше като луда.
— Н-не… защо вие… това уловка ли е?
Амара коленичи и хвана Рук за ръката, гледайки я в очите.
— Кълна ти се в своята чест, Рук, че ако ни помогнеш, аз ще направя всичко по силите си, за да спася дъщеря ти. Кълна ти се, че по-скоро сама бих умряла, отколкото да оставя тя да умре.
Рук я гледаше в тих шок.
Без да сваля очи от пленничката, Амара сложи кинжала в ръцете й и го вдигна така, че Рук допря острието до гърлото на Амара.
После бавно свали ръцете си от оръжието.
Бърнард рязко издиша, тя почувства как се напряга. Но внезапно той отново се отпусна. С периферното си зрение тя го видя да кимва, доверявайки й се.
— Дадох ти дума — каза тя тихо. — Ако не ми вярваш, ножът е в ръцете ти. Ако искаш да продължиш да служиш на господаря си, ножът е в ръцете ти. Или тръгни с мен и ми помогни да освободя дъщеря ти.
— Защо? — прошепна Рок. — Защо ви е това?
— Защото е правилно.
Последва безкрайно дълго мълчание.
Амара гледаше Рук, спокойна и неподвижна.
И тогава ножът на Амара със звън падна на каменния под. Рук изхлипа и падна върху Амара, която я подхвана с ръце.
— Да — прошепна Рук. — Ще ви кажа всичко. Ще направя каквото искате. Ще я спася.
Амара кимна и вдигна поглед към Бърнард. Той докосна косата й с топли, нежни пръсти. После се усмихна и тя почувства как се усмихва в отговор.
— Ваша светлост — миг по-късно каза Амара, — трябва да тръгнем възможно най-рано. Пазачът вече носи лечителската вана. Бихте ли погледнала нараняванията на Рук?
Лейди Акватайн мълчаливо гледаше тримата на пода, намръщена, сякаш наблюдава изпълнение в театър на лудите.
— Разбира се, графиньо — каза тя миг по-късно с далечен глас. — Винаги се радвам да служа на Империята.
Глава 17
Тави спеше в палатка, която споделяше с няколко други младши офицери. Посред нощ необичаен шум наруши почивката му и минута по-късно Макс започна да го ръчка, за да го събуди.
— Хайде — подкани го Макс с тих, ръмжащ шепот. — Размърдай се.
Тави стана, наметна туниката, грабна ботушите и тръгна след Макс в нощта.
— Къде отиваме? — промърмори след малко.
— В палатката на капитана. Магнус ме изпрати за теб — каза Макс. — Нещо се е случило.
Той кимна надолу към другия ред палатки, покрай които минаваха, и Тави вдигна очи, за да види други силуети, които мълчаливо се движеха в нощта. Разпозна тъмния профил на един от трибуните по тактика, а няколко мига по-късно и уродливата, груба фигура на Валиар Маркус, Първото копие, която се появи от нощта и тръгна с тях.
— Маркус — промърмори Макс.
— Антилар — каза Първото копие. — Подтрибун Сципио.
Тави внезапно спря като ударен и погледна нагоре. Небето беше облачно, което правеше нощта много тъмна, въпреки че облаците бяха ниско и се движеха бързо.
В далечината се разнесе гръм. През пролуките в слоя облаци звездите изливаха светлина в тъмен нюанс на малина.
— Звездите — каза той.
Макс вдигна глава и примигна.
— Кървави врани.
Първото копие изсумтя, без да забавя крачка.
— Какво става? — догонвайки го, попита Тави.
Първото копие изсумтя, но не каза нищо, докато не стигнаха до палатката на капитана. Старшите офицери вече бяха там, точно както в деня, когато Тави пристигна.
Магнус и Лорико също бяха там и раздаваха чаши със силен чай на онези офицери, които бяха пристигнали. Тави взе една, намери тихо място до стената на палатката и отпи от горещия, леко горчив чай, примигвайки с всички сили, за да прогони съня.