Кралят на казиното

— Ще се справя, Валя.

— Казвай де!

— Трябват ми две по-оправни момчета.

— Други не държа. Къде да ги изпратя?

— При мен.

— След час ще дойдат.

— Благодаря ти, Валентин.

— Бъди здрав! Пази се!

— Какво има, Саня? — откъсна очи от пътя Грязнов. — Бял си като платно!

— Убили са Пилюгин.

— К-копелета г-гадни! — скръцна със зъби Слава.

Мълчаха чак докато стигнаха пред прокуратурата.

— За какво ти трябват момчетата? — попита Грязнов, изключвайки двигателя.

— Да пообиколят сградата, където е апартаментът на Уест, да разпитат съседите.

— Ще изпратя Кроткия.

— А знае ли адреса?

— Кроткия знае всичко.

— До дванайсет ще си бъда в кабинета.

— Ще се чуем.

В девет часа Турецки обясни задачата на двамата оперативници от криминалната милиция и ги изпрати на адреса на Андрей, а след петнайсетина минути му се обади Грязнов.

— Чакай ме. Тръгвам. Имам новини — телеграфно му каза той.

Слава дойде с Алексей Петрович Кротов. Турецки бе чувал много и най-различни неща за Кроткия, но не бе имал случай да работи с него. Говореше се, че известният наемен агент не е с особено „чисти“ ръце, че получава пари от различни организации, като се започне от „Петровка“ 38 и частната агенция „Глория“ и се свърши едва ли не с кръстниците на престъпните групировки. Той можеше например да отиде на масата на Ваня Монголеца, да поседи, да пие с него, дори най-приятелски да го потупа по рамото, след което спокойно да си тръгне, без никой да го закачи. От друга страна, беше близък с дипломати, високопоставени чиновници, директори на банки и дори, според слуховете, винаги добре приет при всесилния кмет на столицата. Кроткия се обличаше модерно, но ако обстоятелствата го изискваха, можеше да се превърне в скитник, просяк, дрипав бедняк, изпаднал алкохолик — в какъвто си пожелае. Голям артист беше този агент, но не на сцената, а в живота. Играеше на рулетка, на карти, ходеше по конни състезания и същевременно успя да вземе две висши образования — юридическо и кой знае защо, по археология. На безименния си пръст носеше златен пръстен с фамилен монограм, който всъщност го правеше действителен член на Дворянското събрание. Ако не знаеше, че Кроткия започва четиридесетата си година, Турецки, пък и никой друг, не би му дал тази възраст. Изглеждаше великолепно като младеж под трийсет години, не повече. И сега, когато му подаде ръка, Турецки с любопитство се взираше в блестящите очи на „артиста“, умни и с проницателен поглед. Ръката на Кроткия, малка и крехка на вид, се оказа удивително твърда и силна. Александър се опита да я стисне по-здраво, но изведнъж се усети приклещен в такова менгеме, че тутакси му се изпари желанието да се състезава по сила с Кроткия.