Английският шпионин [bg]

Сред многото неща, които Службата не знаеше за своя ценен агент, бе, че той е служил като основна свръзка на ВЕВАК със СВР. Причината била съвсем проста, обясни Назари. Той бил изучавал руска история в университета, говорел свободно руски и бил действал в Афганистан по време на съветската окупация. В Кабул се срещнал с много офицери от КГБ, в това число и с млад мъж, който изглеждал предопределен за израстване в кариерата. Така се и оказало, сега мъжът бил един от най-силните играчи в Московския център. Назари редовно се срещал с него по различни въпроси, като се започне от ядрената програма на Иран и се стигне до гражданската война в Сирия, където ВЕВАК и СВР били работили неуморно, за да осигурят оцеляването на техния широко критикуван клиентски режим.

— Как се казва той? — попита Габриел.

— Също като теб — отговори Реза, — той използва много различни имена. Но ако трябва да гадая, бих казал, че истинската му фамилия е Розанов.

— А малкото име?

— Алексей.

— Опиши го.

Иранецът предложи малко неясно описание на мъж, висок около метър и осемдесет, с оредяваща сиво-руса коса, която решел като президента на Русия.

— Години?

— Може би на петдесет.

— Езици?

— Той може да говори всеки език, който си поиска.

— Колко често се срещате?

— Веднъж на всеки два-три месеца и по-често, ако е необходимо.

— Къде?

— Понякога аз пътувам до Москва. Обикновено се срещаме на неутрален терен в Европа.

— Какъв вид неутрален терен?

— Тайни квартири, ресторанти. — Реза сви рамене. — Обичайните неща.

— Кога се видяхте за последен път?

— Преди месец.

— Къде?

— В Копенхаген.

— Къде по-точно?

— В малък ресторант в Нихавн45.

— Онази вечер говорихте ли за ядрени оръжия и Сирия?

— Всъщност — отвърна Назари — в дневния ред имаше само една точка.

— За какво беше тя?

— За теб.