![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Тя изпъшка:
— Не биваше да казвам това. Беше подло. И честно казано, сигурна съм, че първо научава имената им. Макар да се съмнявам, че ги помни.
— Трудно е да си го представя, ъм, да има любовници.
— Е, „любовница“ навярно е твърде великодушно определение. Може би „партньорка“ е по-добре? Все си мисля, че любовник или любовница е някой, когото виждаш повече от веднъж. Както и да е, всъщност няма значение. Не може да се каже, че е нещо, което му се случва често. Обикновено няма нужното търпение, за да очарова някого.
— И аз всъщност не мога да си го представя да очарова някого.
— О, може да бъде, ако наистина се постарае. — Завихме по една пътека, докато тя размишляваше над въпроса ми. След няколко мига тя се засмя: — Помня един път, когато пътувахме на север и спряхме да пренощуваме в един хан. Хранехме се в общото им помещение и имаха една красива барманка, която обслужваше масите. С най-прекрасните сини очи на света. И той се оживи.
Внезапно изпитах категорична увереност, че не искам да чуя това.
— Айана, наистина не е нужно да…
— Нямаше да го познаеш. Аз едва успявах. Кой би си помислил, че той може да бъде толкова очарователен? Предполагам, че това е просто поредната маска на Иуитси. Той вложи цялото си старание в ухажването й — и изглеждаше, че се получава. След като приключи смяната си, тя седя на нашата маса цяла вечер. Смееше се. Усмихваше се. Прекарваше си добре. Той също беше много горд със себе си. И защо не? След като тя остана толкова дълго, сигурно е проявявала интерес, нали?
Когато Айана направи пауза, осъзнах, че от мен се очакваше да кажа нещо:
— Ъм, предполагам?
— О, да. Тя определено проявяваше интерес. Само че не към него. — Айана се засмя толкова високо, че смутено хвърлих поглед наоколо: — Трябваше да видиш изражението на лицето му, когато тя се върна в моята стая. Понякога почти изпитвам угризения за това. Почти. Провървя му повече с някакво друго момиче на следващата вечер, така че нещата се получиха за него. После пак потеглихме на път и той никога не погледна назад. Никога не поглежда. Не иска да се привързва към никого. Не иска никой да се привързва към него.
Вече дори не се опитвах да водя своята половина от разговора. Единият крак пред другия. Това беше всичко, което трябваше да правя. Бяхме стигнали до мочурището, така че Уистерия Холоу вече не беше много далече.
— Е, това е той. Но аз? Не знам. — Гласът на Айана продължаваше да звучи в тъмнината, внезапно по-потиснат. — Една такава нощ е забавна, но не е това, което искам наистина. Искам да се събуждам до една и съща жена всяка сутрин. Искам да мога да й кажа всичко. Искам честност и разбирателство. Искам да бъда замаяна от любов и да чувствам как тази любов расте все повече и повече всеки ден. Но може би е прекалено да искам това. Може би ти и Иуитси в края на краищата сте намерили правилния начин.
— Какво? — Възможно ли беше да е открила?
— Виждам те на онези празненства, Мира. Ти си като него. Ти също не търсиш обвързване. — Светлините на Уистерия Холоу се показаха през дърветата пред нас. Предишната й тъга се върна: — Ти оставаш хладнокръвна. Не губиш самообладание. И знаеш ли какво? Вероятно би трябвало да продължиш да правиш това — защото тогава няма да изгубиш и сърцето си.
Вперих поглед нагоре в небето, забелязвайки позицията на звездата на Ариниел.
— Благодаря — казах вцепенено. — Ще се опитам да запомня това.
18
Прекарах почти целия следващ ден, опитвайки се да проумея случилото се с Грант. Фактът, че ме беше отхвърлил, ме изпълваше с унижение. Бях отблъсквала много настойчиви „аванси“ през годините и колкото и да ми беше омразно да го призная, те бяха оставили у мен егоистичното предположение, че разбира се, мъжете ме желаеха. Всичко, което трябваше да правя, беше да се излагам на показ. Болката от откритието, че това не е вярно, още пареше.
Пиянският разказ на Айана за миналото на Грант също ме беше разстроил — но това чувство беше по-сложно за разбиране. Защо би трябвало да ме е грижа, че той търсеше лишени от страст, еднократни отношения? Неприязънта му към обвързването никога не е била тайна. И аз бях дала съвсем ясно да се разбере какви са намеренията ми. Исках собствен шанс да изпитам страст, преди да бъда окована в брак. Дори бях стигнала дотам да заявя, че няма значение дали го харесвам, или не. Така че защо ме беше отпратил? Бях му предложила точно такава уговорка, каквато му харесваше.
— Изглеждаш така, както се чувствам аз.