Третият близнак [bg]

— Благодаря — каза му тя. — Имах нужда да поплача на нечие рамо.

Той почувства леко разочарование от равния й глас. За него това бе миг, изпълнен с чувства, а за нея, както изглеждаше, нищо повече от едно най-обикновено отпускане на напрежението.

— Моля, това бе просто част от услугите, с които се занимава нашата фирма — каза той весело, но веднага му се прииска да не го беше споменавал.

Тя отвори едно шкафче и извади чинии.

— Вече се чувствам по-добре. — Хайде да хапнем.

Стив се настани на една табуретка пред кухненския плот. Джийни наряза пицата и отвори бутилката. Той с удоволствие я гледаше как се движи из кухнята, затваря чекмедже с бедрото си, присвива очи към вдигнатата срещу светлината чаша да види дали е чиста, измъква ловко тапата със силните си и сръчни пръсти. Спомни си първото момиче, в което се влюби. Името й беше Бони и бе на седем години — колкото него. Той се взираше в сламенорусите й къдрици, в зелените й очи и си мислеше, че е цяло чудо такава съвършена красота да се разхожда из двора на детската градина. Доста време из ума му се въртеше мисълта, че тя наистина може да е ангел.

Не мислеше, че Джийни е ангел, но от нея се излъчваше някаква физическа грация, която като че ли го караше да се чувства по същия начин.

— Жилаво момче си — забеляза тя. — Последния път, като те видях, изглеждаше ужасно. Беше само преди двайсет и четири часа, а вече си напълно възстановен.

— Леко се отървах. Там, където детектив Аластън ми тресна главата в стената, още ме боли, а ребрата, дето ме ритна Порки Бутчър в пет часа тази сутрин, още са сини. Но ще се оправя, щом няма да се връщам вече в затвора.

Той изхвърли тази мисъл от главата си — ДНК тестът окончателно щеше да го елиминира като заподозрян.

Огледа библиотеката й. Имаше доста публицистика — биографиите на Дарвин, Айнщайн, Франсис Бейкън, няколко романа, написани от жени, за които никога не бе чувал — Ерика Джонг, Джойс Керъл Оутс, пет-шест романа на Есит Уартън, някои съвременни класици.

— Хей, та ти имаш любимата ми книга за всички времена! — възкликна той зарадвано.

— Чакай да позная. Да убиеш присмехулник?

Той я погледна изненадано:

— Как позна?

— Главният герой е адвокат, който се опълчва срещу социалните предразсъдъци, за да защити един невинен човек. Това не е ли и твоя мечта? Освен това не ми изглеждаш на такъв, който чете Женската стая.

Той поклати глава съкрушен.

— Знаеш толкова много за мен, чувствам се неспокоен.

— Добре, а коя, мислиш, е моята любима книга?

— Това да не е някакъв тест пак?

— И още как.

— Ами… Мидълмарч?

— Защо?

— Защото в нея героинята е силна, независима и волева.