Драконите на изчезналата луна [bg]

— Кайрин — произнесе задавено тя. — Накарай да повикат Кайрин.

Гилтас нямаше представа кой ли може да бъде Кайрин, но побърза да излезе навън и да съобщи на един от стражите пред входа, който на свой ред се разпореди да повикат елфа. Младежът отново се върна в убежището и застана нерешително, неспособен да прецени какво да предприеме, за да помогне на кралицата в опустошителната й скръб.

Не след дълго в убежището влезе друг младеж. Очите му се насочиха първо към Алхана, която се опитваше да дойде на себе си, а след това и към Гилтас. Лицето на Кайрин почервеня от гняв.

— Кой си ти? Какво си й казал…

— Не, Кайрин! — Алхана вдигна обляното си в сълзи лице. — Той не е сторил нищо. Това е моят племенник, Гилтас, Говорителят на Слънцето в Квалинести.

— Моля, простете ми, Ваше Величество — поднесе извиненията си Кайрин, като се поклони ниско. — Нямаше как да знам. Когато видях кралицата да…

— Разбирам — прекъсна го Гилтас. — Лельо Алхана, ако поради глупостта си съм казал нещо, което ви е причинило болка…

— Кажи му, Кайрин — каза ниско Алхана с тон, от който Гилтас почувства как го побиват тръпки. — Кажи му истината. Той има право… нужда да знае.

— Кралице — Кайрин погледна неуверено към Гилтас, — сигурна ли сте?

Алхана затвори очи по такъв начин, сякаш с благодарност би ги затворила и за всичко останало на този свят.

— Довел е народа си през пустинята. Дошли са при нас да търсят помощ, защото столицата им е унищожена, а в земите им се разпореждат Мрачните рицари.

— Свети Е’ли! — възкликна в изумлението си Кайрин, призовавайки отсъстващия бог на елфите Паладин, или Е’ли, както го наричаха те.

— Кажи му — повтори Алхана, извърнала лице от тях.

Кайрин даде знак на Гилтас да се приближи.

— Ваше Величество, ще научите нещо, което малцина сред елфите знаят и което са се заклели да пазят в тайна с цената на живота си. Моят братовчед Силваношей не е ранен. Нито лежи болен в палатката си. Просто го няма.

— Няма го? — попита объркано кралят. — Но къде е? Да не е бил пленен? В затвора ли е хвърлен?

— Да — отговори мрачно Кайрин, — но не по начина, по който си мислите. В последно време Силваношей бе изгубил ума си по човешко момиче на име Мина, водачка на Мрачните рицари. Вярваме, че е избягал, за да се присъедини към нея.

— Вярвате? — повтори Гилтас. — Тоест не знаете със сигурност?