Драконите на изчезналата луна [bg]

Алхана извика развълнувано и се хвърли в прегръдките му. Докато го прегръщаше, внезапно си припомни, че майката на този младеж никога повече няма да направи същото. Целуна го нежно и от името на Лорана, след което се отдръпна, за да го огледа по-добре.

— Изпитанията, за които говориш, са оставили отпечатъка си върху лицето ти по-ясно от изминалите години. Гилтас от Дома на Солостаран, радостна съм отвъд способността си да го изкажа, че те виждам в безопасност и добро здраве, защото току-що научих тъжните вести за теб и твоя народ. Надявах се, че слуховете ще се окажат неверни, но, уви, в очите ти виждам потвърждение на всичко чуто.

— Ако сте чули, че моята майка е намерила смъртта си и че Квалиност е бил унищожен, значи вестите са казвали истината — отговори Гилтас.

— Приеми искрените ми съболезнования — стисна ръката му тя. — Моля те, влез вътре, където да починеш от дългия път. Виждам, че умората тежи на плещите ти. Ще се погрижа веднага да ти донесат храна и вода.

Гилтас кимна и я придружи в убежището, след което прие предложената му храна и я изяде до троха, макар и Алхана да забеляза, че го стори единствено, за да не я обиди. Колкото до водата, Гилтас пи от нея с жажда и наслада, които трудно можеше да скрие, сякаш не искаше, нито беше способен да й се насити.

— Нямате представа колко сладък вкус има тази вода в устата ми — каза с усмивка младежът. Той се огледа. — Но кога най-сетне ще имам възможност да се срещна с братовчед си Силваношей? Двамата така и не сме имали възможност да се видим. До нас достигнаха тъжните вести, че е бил погубен от великаните, но малко по-късно научихме, че това не е така. Нямам търпение да го прегърна.

— С тъга трябва да призная, че Силваношей не се чувства добре, Гилтас — отговори Алхана. — Когато Мрачните рицари превзеха Силваност, синът ми бе ужасно пребит и едва успя да запази живота си. Сега е в палатката си по препоръка на лечителите и не му се позволява да се среща с когото и да било.

Беше изричала лъжата толкова много пъти, че сега успя да я произнесе на един дъх, без да се поколебае и за миг. Погледна младежа в очите и дори не трепна. Изглежда, й беше повярвал, защото на лицето му се изписа тревога.

— Съжалявам да го чуя. Моля, приемете пожеланията ми за бързото му възстановяване.

Алхана се усмихна и реши да смени темата.

— Бродил си по опасни и дълги пътища. Пътуването ти сигурно не е било леко. Какво мога да сторя за теб, племеннико? Мога ли да те наричам така? Все пак съм твоя леля само по брак.

— За мен ще бъде чест — отвърна признателно Гилтас. — Сега вие и Силваношей сте единственото семейство, което имам.

Внезапно очите на Алхана се изпълниха със сълзи. Сега, след като Силваношей бе избягал, този младеж също бе нейното единствено семейство. Тя отново стисна ръката му и усети как той й отвръща. Нещо в него й напомни за баща му, Танис Полуелф. Споменът й предлагаше утеха, понеже, въпреки че времената, в които се бяха познавали, също бяха изпълнени с опасности, все пак с дружни усилия бяха успели да ги преживеят.