Мина
И генералът изпрати своите драконови ездачи да направят именно това само за да открие, че междувременно квалинестите бяха успели да се изпарят напълно. От изгнаниците не бе останала и следа. Докато получаваше доклада за текущото положение, Дога изруга с горчивина, понеже много добре знаеше какво означава това. Квалинестите бяха успели да се скрият в горите на Силванести и сега също бяха извън възможностите му да се разправи с тях.
Още елфи, които щяха да нападат патрулите му и да обстрелват с огън керваните с доставки. В добавка към това драконите бяха започнали да носят известия, че великаните, които отдавна имаха зъб на рицарите, задето бяха откраднали земите им, понастоящем се групират на границата между Силванести и Бльоде с очевидните намерения на свой ред да заграбят отнетото от тях.
И за капак на всичко на Дога се налагаше да се разправя с понижения дух на войниците си. Докато Мина се намираше наблизо, за да ги омагьосва с присъствието си, те се държаха чинно, ентусиазирано и благоверно. Ала водачката я нямаше вече от дълги седмици. Войниците и офицерите, които ги командваха, се намираха в центъра на неприятелските позиции. Врагът ги дебнеше от всяка сянка, а Силванести бе земя на сенките. От небето като изневиделица се спускаха стрели с едничката задача да намерят целта си. Дори растителността се държеше така, сякаш искаше да ги убие. Дървесните корени ги препъваха, клоните падаха върху главите им, самата гора ги увличаше из дебрите си, из които малцина намираха обратния път.
През изминалата седмица бяха изгубили всички кораби, направили опит да доплават с доставки по реката. Елфите ги бяха опожарили до един. В този момент войниците нямаха никаква друга храна освен тази на елфите, а никой човек не може да изкара достатъчно дълго само на листа и трева. Изгладнелите за месо хора не смееха да навлязат в гората, за да ловуват, понеже, както съвсем скоро бяха открили, всяко горско създание бе съгледвач на елфите.
Елфите в столицата, в началото привидно сломени от мощта на Мрачните рицари, ставаха все по-дръзки. Никой от хората на Дога не излизаше сам из улиците на града, понеже обикновено впоследствие го намираха мъртъв из някоя от малките странични улички. Мъжете започваха открито да недоволстват.
Дога спешно бе издал нареждане да измъчват още елфи, но това забавление едва ли щеше да ги държи заети за дълго. За щастие поне нямаше дезертьори. Естествено беше му добре известно, че последното не се дължи на лоялност, а по-скоро на факта, че войниците се ужасяваха до смърт от елфите и дебнещите из заобикалящата ги гора опасности.
Сега, след вестта за подкреплението от хиляда елфи, пристигнало в гората, размирните шепоти бяха нараснали до ясно доловим тътен, с който Дога нямаше как да не се съобрази. Самият той също започваше да се поддава на съмненията. Започваше да си дава сметка, че всеки път, когато не можеше да получи увереност в кехлибарените очи, вярата му в Мина неизменно намаляваше.
Генералът изпрати ново спешно съобщение до водачката, в което долагаше, че квалинестите са избегнали всичките му усилия да бъдат унищожени, а духът е достигнал най-ниската си точка и че ако не бъде предприето нещо, което да наклони везните в тяхна полза, няма да има друг избор, освен да обяви изтегляне пред възможността от повсеместен бунт.
Мрачен и потиснат, ниският, чернобрад Дога седеше съвсем сам в покоите си (напоследък нямаше никаква вяра даже на личната си охрана), пиеше елфическо вино, което по никакъв начин не притъпяваше усещанията му за надвиснала опасност, и очакваше отговора на Мина.
Когато квалинестите навлязоха в гората, силванестите, техните отдавна отдръпнали се и не съвсем приятелски настроени роднини, ги посрещнаха относително хладно. Набързо разменените целувки от учтивост бързо бяха последвани от лъка и стрелите, връчени на квалинестите. Ако наистина смятаха да се настаняват в горите на Силванести, беше най-добре да свикват от сега, че се води война, в която, искаха или не, трябваше да вземат участие.
![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
