![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз също — съгласи се Гилтас. — Те ни спасиха, спасиха народа на Квалинести. Надявам се никога да не съжаляват, че го сториха.
— Защо говориш така? — попита стреснато тя.
— Не зная, любов моя — отвърна кралят на елфите. — Няма как да зная. Просто някакво чувство вътре в мен…
След което Гилтас се отдалечи от нея по посока на реката, оставяйки я взряна след него, изпълнена с объркване и загриженост.
3
Лъжата
Алхана Звезден Бриз бе съвсем сама в убежището, което елфите бяха издигнали за нея. Или по-скоро онези от тях, на които бяха останали достатъчно магически сили, за да успеят да склонят дърветата така, че да образуват безопасен заслон за прокудената в изгнание кралица. Всъщност на елфите не им трябваше магия, за да накарат дърветата да им се подчиняват, понеже дърветата обичаха народа им и виждайки, че кралицата им е изтощена до смърт, сами склониха листа, за да я защитят. Клоните им се сведоха край нея, а листата им се оплетоха, за да я приютят под себе си, за да задържат надалеч дъжда и вятъра. В същото време тревата оформи дебел, мек килим, където кралицата да заспи, а птиците запяха нежно в желанието си да я утешат.
Вечерта бе настъпила — една от малкото тихи вечери в нейния размирен живот. Времената наистина бяха повече от размирни. Алхана и елфите й бяха принудени да живеят в пустошта и същевременно да играят на котка и мишка с Мрачните рицари: нападения над затворнически лагери, кервани с провизии, както и дръзки атаки срещу самия град, за да спасят изпаднали в беда елфи. В този момент обаче бе настъпило временно затишие. Отдавна бяха раздали вечерните порциони. Силванестите под нейно командване се приготвяха за настъпването на нощта. Поне засега никой не изискваше вниманието й, никой не желаеше от нея да взима важни решения, които да доведат до проливането на още елфическа кръв. Присънваше й се, че плува в река от кръв, сън, от който не можеше да избяга по никакъв друг начин, освен като се удави в нея.
Някой можеше да каже — и някои наистина го твърдяха, че Мрачните рицари бяха направили услуга на Алхана Звезден Бриз. Някога тя бе просто мрачен елф, прокудена от родината си, задето бе дръзнала да свърже живота си с един квалинести, за да обедини най-после двете вечно спорещи кралства.
Сега, в момент на голяма нужда, Алхана отново бе приета сред своите. Присъдата вече бе свалена от нея от онези от членовете на Дома, които бяха успели да преживеят във времето, последвало окупацията на Силваност от Мрачните рицари. Хората й стояха твърдо зад нея. Мнозина бяха коленичили пред нея, оплаквайки на висок глас дребното „неразбирателство“. Беше без значение, че неведнъж бяха правили опити да я убият. В този момент се чуваха единствено воплите им: „Спаси ни! Кралице Алхана, спаси ни!“
Самар беше бесен — на нея и на хората й. Силванестите бяха поканили Мрачните рицари в глада си и бяха прокудили Алхана. Не бяха изминали и няколко седмици, откакто повечето от тях бяха коленичили пред водачката на Мрачните рицари, момиче на име Мина. И независимо от многобройните предупреждения за измамната природа на новодошлата, елфите бяха избрали съзнателната слепота пред чудесата, които тя твореше пред тях в името на Единия бог. Именно Самар бе сред първите, започнали да отправят предупреждения, че не бива да се доверяват на човеците — с чудеса или без чудеса. При все това елфите бяха хвърлени в пълен смут, когато Мрачните рицари наистина се бяха обърнали срещу тях, щом издигнаха затворническите си лагери и започнаха да избиват всеки, който се осмелеше да им се противопостави.
Самар изпитваше мрачно задоволство, че силванестите най-после се бяха научили да уважават своята кралица, единствената, която им бе останала вярна и се бе сражавала заради тях, даже когато я бяха ненавиждали и заклеймявали. Далеч по-малко задоволство изпитваше от Алхана обаче, която бе проявила великодушие и търпение. Как само му се искаше вместо това да ги бе видял да се свиват и пълзят пред нея, за да заслужат доверието й.
— Не мога да ги накажа, Самар — му бе казала тя същата вечер, когато присъдата й бе отменена. Сега вече беше свободна да се върна обратно в родината — родина, управлявана от Мрачните рицари на Нерака, която щеше да се наложи да отвоюва с огън и меч. — Знаеш защо.
Да, Самар знаеше защо. Кралицата правеше всичко в името на своя син Силваношей, който понастоящем бе крал на Силванести. Недостоен син, поне според мнението на Самар. Самият Силваношей бе отговорен за допускането на Мрачните рицари в столицата. Очарован и влюбен в Мина, единствено той носеше отговорност за падението на своя народ.