![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
Квалинестите, разбира се, бяха радостни от този факт. В създалата се ситуация изгнаниците виждаха просто възможност да възмездят онези, които бяха заграбили земите им и дори в този момент ги превръщаха в пустош.
— Кога ще нападнем? — питаха нетърпеливо те.
— Заповедта се очаква всеки момент — уверяваха ги силванестите. — Изчакваме сгоден час.
— Сгоден час? — повтори пред своя съпруг Лъвицата. — За какъв „сгоден час“ говорим всъщност? Вече разговарях със съгледвачите и шпионите. Превъзхождаме рицарите по численост. Освен това са напълно откъснати в столицата. Духът им потъва по-бързо от джудже в пълно бойно снаряжение по време на корабокрушение. Сега е моментът да ги атакуваме!
Двамата водеха този разговор в колибата, която им бяха осигурили — в общи линии клетка от сплетени върбови клони на самия бряг на бълбукащ поток. Не разполагаха с много място, но поне в това отношение бяха далеч по-щастливи от други елфи, понеже поне разполагаха с лично пространство (заради кралския произход на Гилтас). Повечето от елфите спяха из хралупите на дърветата или по короните им, из пещерите или просто лягаха в тревата и прекарваха нощта направо под звездите. Квалинестите не се оплакваха. След продължителното пътешествие през пустинята не искаха нищо друго, освен да се сгушат сред шумящите, уханни борови иглички и да се унесат под песента на леко падащия дъжд.
— Не ми казваш нищо ново — прекъсна я навъсено Гилтас. Вече бе облечен в дрехи, които повече прилягаха на народа му — дълга, пристегната с колан туника, вълнена риза и чорапи в защитен цвят. Това не му бе попречило внимателно да сгъне и прибере дрехите, които бе получил от Хората от равнината в пустинята. — Но има и нерешени проблеми. Силванестите са се пръснали твърде много. Някои се намират близо до реката, за да не позволяват на преминаващите кораби да доставят хранителни припаси на Мрачните рицари. Други остават скрити в близост до града, за да бъдат сигурни, че всеки вражески патрул, дръзнал да навлезе сред гората, няма да излезе читав от нея. Трети са изпратени към граничните области…
— Вятърът, соколът и горските твари пренасят вестите бързо — отвърна Лъвицата. — Ако заповедите бъдат изпратени още сега, повечето от силванестите ще успеят да се съберат пред вратите на столицата най-късно до седмица. Но дните си минават, а заповедите така и не се издават. Налага се да се спотайваме в гората и да чакаме. Но да чакаме какво?
Гилтас много добре знаеше отговора, но не можеше да й го даде. Вместо това запази мълчание, принуден да остави жена си в ноктите на гнева и озлоблението.
— Всички знаем какво ще се случи, ако пропуснем шанса си! Точно така Мрачните рицари успяха да превземат земите ни по време на Войната на Хаоса. Същото ще стане и със Силванести, ако не действаме веднага. Да не би твоят братовчед Силваношей да страда от нерешителност? Той е млад. Вероятно все още не разбира всичко. Налага се да говориш с него, Гилтас, да му разясниш някои…
Лъвицата познаваше своя съпруг добре. При вида на изражението му думите просто останаха неизказани на върха на езика й. Тя го изгледа с присвити очи.
— Какво има, Гилтас? Всичко наред ли е? Нещо около Силваношей, нали?
Гилтас я погледна печално.
— Нима съм толкова прозрачен? Предполага се, че кралете по право трябва да бъдат обгърнати в повече тайнственост.
— Съпруже мой — увери го тя през смях, — за мен ти си обгърнат в толкова тайнственост, колкото всяка кристална чаша. Истината в теб може да бъде видяна от всеки.
— Истината… — Гилтас се намръщи. — Истината, скъпа, е, че Силваношей не може да поведе народа си в която и да е посока, най-малкото в атака срещу собствената си столица. Освен това дори не е в Силванести. Обещах на Алхана да не казвам на никого, но изминаха вече две седмици и смятам, че на лъжите трябва да бъде сложен край. Макар че — той поклати глава — лично аз също съм на мнение, че от истината ще има повече вреда, отколкото полза. Сега силванестите следват Алхана, понеже тя говори от името на сина си. Някои все още гледат на нея с подозрение и я наричат „мрачен елф“. Ако открият, че през цялото време ги е лъгала… боя се, че никога повече няма да могат да й повярват, никога повече няма да се вслушат в думите й.
Лъвицата се взря в очите на своя съпруг.
— Това ни води до теб, Гилтас.
Сега беше негов ред да се разсмее.
— Аз въплъщавам всичко, което те презират, скъпа моя. Квалинести с човешка кръв във вените си. Никога няма да ме последват.