Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
Когато Фрида се прибра в квартирата, Мира подстригваше косата на Илеана. Тъмни влажни кичури лежаха по кухненския под. На масата имаше две чаши чай, наоколо цареше мир и спокойствие. Фрида сложи в хладилника млякото, което беше купила, и разопакова останалите покупки: пакетчета чай, кафе, препарати за почистване.
— Добре изглежда.
Мира щракна с ножиците си около ухото на Илеана.
— Ти следващата.
— Не, не. Косата ми и без това е къса.
— Няма да я скъсявам. Ще я подстрижа на пластове. — Тя насочи връхчетата на ножиците към Фрида. — Ще ти направя боб прическа.
— Много си мила, но…
— Ти ни купуваш храна. Искаме да ти върнем жеста. Така ще се почувстваме по-добре.
Фрида щеше отново да откаже, но думите на Мира я спряха. Рубен все я упрекваше, че не умее да приема подаръци или да моли за помощ, и това беше вярно. Хората имат нужда от взаимност.
— Добре — каза тя неохотно. — Но само леко оформяне. Не искам нищо екстравагантно.
Когато Джоузеф се появи, Фрида седеше с хавлиена кърпа на раменете, а Мира сръчно щракаше с ножиците по влажната й коса.
— Пак ли се подстригваш? — възкликна изненадано Джоузеф. — Но Фр… — Той се осъзна навреме. — Твоя коса вече къса. Защо още?
— Мира предложи да я направи по-стилна. Какво имаш да ми предадеш?
Джоузеф бръкна в якето си и измъкна плика с писмото, който вече беше измачкан и зацапан.
— Не му казах нищо. Нито дори че ще ти го предам.
— Добре. — Тя взе плика, на който нямаше надпис, и го сложи в скута си. По пода се сипеха малки кичурчета от косата й. Допирът от ръцете на Мира й действаше успокояващо.
— Вие си говорете, а аз продължавам — обади се Мира.
Фрида пъхна пръста си под залепената лента, извади листа хартия и го разгъна. Видя първите думи — „Скъпа Фрида“ — бързо сгъна листа и го остави в скута си, под дланта си. Карлсън. Веднага беше познала почерка му. Защо Карлсън й изпращаше писмо и откъде знаеше, че Джоузеф ще я намери? Тя затвори очи за няколко секунди. Усети студените ножици по врата си.
— Готови сме — каза Мира. — Искаш да се видиш в огледало?
— Сигурна съм, че косата ми изглежда добре.
— Много е шик.
— Чудесно. — Фрида стана и свали хавлиената кърпа. — Много ти благодаря.
— Ще ти изсуша косата.
— Не, не е нужно. Аз ще си я изсуша.
— Сигурна ли си?
— Да. — Тя погледна към Джоузеф, който си беше направил чай и беше намерил бисквитите в шкафа. — Отивам да прочета това. Ти стой тук. Връщам се след малко.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не. — Фрида взе писмото, но не отиде в стаята си, а излезе навън. В съседство с „Такстед Хаус“ имаше площ с буйна растителност, която беше нещо като втора градина. На мястото на къщата, която се беше издигала тук преди, сега се виждаха храсти летен люляк, около които кръжаха пъстри пеперуди, а през пукнатините на цимента си пробиваха път бурени и коприва. Тя седна и опря гръб в стената в долния край и отвори писмото.
Скъпа Фрида,
Ще дам това на Джоузеф с надеждата, че ще намери начин да ти го предаде. Ти може би си в опасност. Сестрата на Санди, Лизи Расън, беше при мен. Тя ми каза, че през последните няколко седмици от живота си Санди упорито се е опитвал да се свърже с теб, защото е искал да те предупреди. Това е всичко, което знам. Тя няма представа какво точно е имал предвид. Трябва да погледнеш сериозно на това. Хусейн не знае, че пиша това писмо, нито че Джоузеф знае къде си.
Фрида, моля те, предай се. Те ще те открият и това ще усложни нещата. Ако отидеш и се предадеш, ще бъдеш в безопасност. Разследването ще продължи. Обещавам.
Моля те, отнеси се сериозно към това.
Поздрави,
Карлсън
Фрида прочете писмото бавно и внимателно. Направи й впечатление колко е официално — как нито за момент не беше споменал за тяхното сътрудничество, за приятелството им, нито беше намекнал какво рискуваше заради нея. А той рискуваше много — цялата си кариера — и тя отлично знаеше това. Фрида сложи писмото в джоба си и се облегна на стената, усещайки през тънката си риза грапавата тухлена зидария. И сега, както и тогава, когато го беше видяла по телевизията да седи блед и напрегнат до комисаря, тя изпита неудържим импулс да отиде до най-близкия полицейски участък и да се предаде. Да сложи край на тази агония.
Пред очите й се появи мъртвото тяло на Санди в моргата с идентификационната й гривна на китката му. Замисли се за това как беше изтрила всичките му есемеси, гласови съобщения и имейли, без изобщо да ги отвори. Ако онова, което Карлсън й пишеше, беше вярно, тогава тя гледаше в грешната посока или поне грешеше относно смъртта му. Бриджит й беше казала, че е бил уплашен, но сега излизаше, че е бил уплашен за нея, а не за себе си — или може би и за себе си. Което означаваше, че убийството му е свързано както с нейния живот, така и с неговия. Всъщност Фрида отдавна подозираше това, тъй като портфейлът му беше под хвърлен в нейния дом, което я превърна в заподозряна. Тогава си мислеше, че е била използвана за отклоняване на вниманието от истинския престъпник. Сега обаче трябваше да приеме, че тя самата е мишена. Фрида си наложи да мисли ясно и съсредоточено, прехвърляйки през ума си някои факти и предположения. Санди е бил убит от човек, който е искал да насочи подозренията към нея. Убиецът не беше Дийн Рийв, както тя първоначално си мислеше, тъй като по същото време той се е намирал надалеч, изтезавайки Майлс Торнтън. Санди е бил объркан и отчаян през месеците преди смъртта си — тъжен и гневен от раздялата им, жесток към жените, изпитващ вина заради лошото си отношение към тях, преследван от мисълта за самоубийство, уплашен от нещо или от някого, убеден, че Фрида я грози опасност. Каква опасност би могла да я грози, ако не беше свързана с Дийн? Как биха могли и двамата да са в опасност, идваща от един и същи източник — или Санди може би е бил убит просто за да се доберат до Фрида? Тази мисъл беше толкова ужасяваща, че за миг тя престана да разсъждава и просто притихна в топлината на отлитащия ден, вперила немигащ поглед в изчезващата синева на небето.