Произход на политическия ред [bg]

Ранното индийско политическо развитие съществено се различава от това в Китай. И в двете общества първите форми на социална организация са сегментарни, племенни. В средата на I хил.пр.Хр, от тези племенни формирования в Северна Индия започват да възникват първите вождества и държави не много по–късно, отколкото в Китай. Вождествата и държавите в двете цивилизации започват да прилагат принудителни йерархични административни мерки по–скоро на териториален, отколкото на родствен принцип.

Така или иначе двете траектории се разклоняват във връзка с военното дело. Индия никога не е преживявала многовековен период на несекващо насилие, сравним с китайските периоди Пролети–Есени и Воюващите царства. Причините за това са неясни. Възможно е гъстотата на населението в долините на Инд и Ганг да е била далеч по–ниска, отколкото в Китай, и естествените граници да не са били ясно очертани, така че подложените на принуда можели лесно да се преселят, вместо да се подчинят на йерархичен социален ред. Каквато и да е била причината, ранните индийски държави никога не се сблъскват с екстремната необходимост от социална мобилизация, каквато изпитва Китай.

По–съществен е фактът, че в Индия се разгръща уникален модел на социално развитие с огромни последици за индийската политика чак до наши дни. Точно по времето на формиране на първите държави възниква четиристепенно разслоение на социалните класи, известно като „варна": брамини, които са жреци; кшатрии – воини; вайшии – търговци, и шудри – всички останали извън първите три (по това време най–вече селяни). От политическа гледна точка това развитие е изключително важно, защото разделя светската и религиозната власт. В Китай има свещеници и религиозни служители като завеждащия ритуалите, който контролира многобройните дворцови церемонии и свещенодейства във фамилните гробници на императорите. Но всички те са държавни служители под строгото подчинение на кралската власт. Духовенството не притежава независим юридически статус, което превръща Китай в т.нар, по–късно цезаропапистка държава[61]. В Индия, от друга страна, брамините са обособено от кшатриите съсловие и притежават по–голяма власт от воините. Брамините не са толкова добре организирани като Католическата църква, но все пак притежават известен морален авторитет независимо от властта на държавата. Освен това брамините са почитани като пазители на „Свещения закон", който съществува отпреди и независимо от политическата власт. Така че кралете са подвластни на писани от други закони, а не са законодатели както в Китай. Следователно в Индия, както в Европа, съществуват наченки на нещо, което би могло да се нарече правова държава, ограничаваща властта на светската политическа власт.