Игра със смъртта [bg]

— Какво точно?

— Не искаше да го сподели.

— Толкова значи по въпроса за обмен на информация.

— Ще я изкопчим от него. В момента той обаче си мисли, че ни прави услуга. Трябва да го убедим, че сме равнопоставени.

Телефонът иззвъня.

Тя се напрегна.

Джо я погледна и попита:

— Да вдигна ли аз?

Сигурно не беше Дом. Той винаги й звънеше по мобилния телефон.

— Не, аз ще отговоря.

Взе слушалката.

— Радвам се да чуя гласа ти, Ив — заговори Грънард. — Но ми се ще да бях го чул по-рано. Нали обеща да се свържеш с мен?

— Нямаше причина. Нищо не знаех. Как разбра къде съм?

— Джо и аз се споразумяхме, а той спазва обещанията си. Там ли е?

— Да. — Подаде слушалката на Джо. — Марк Грънард.

Седна и се загледа в лицето му, докато той разговаряше с Марк. Остана напълно безизразно. Непроницаемостта отново се бе настанила там.

— Идва — уведоми я Джо, след като затвори. — Иска да е на мястото в случай, че се случи нещо интересно.

— Имали сте някакво споразумение.

— Само по този начин успях да го накарам да ми съобщи къде си. Обадих му се, щом разбрах за тази къща.

— Без да ме попиташ?

— Ти попита ли ме, преди да побегнеш? — После добави по-меко: — Бях готов да сключа споразумение и с дявола, за да те открия, Ив. Искаш ли да знаеш какво съм готов да направя, за да те задържа?

Думите му я изненадаха и разтърсиха.

— Не искам да…

— И аз мислех така. — Извърна се и се запъти към входната врата. — Стига по тази тема засега.

— Къде отиваш?

— На мястото, където е заровен трупът. Не ми се ще да остава без надзор.

Очите й се разшириха.

— Да не очакваш той отново да се появи там?

— Ако те дебне, значи знае, че сме открили гроба.

— Няма да се опита да премести тялото. Веднъж сподели колко било глупаво.

— Следователно предохранителните мерки са безсмислени, но от това глава не боли.

— Колко дълго възнамеряваш да останеш там?

— Докато се срещнем със Спиро утре сутринта. Не чакай да се върна преди…

— Ще дойда с теб.

— Лягай си. Не съм те поканил. — Отвори вратата. — Това е моя задача, Ив. Ти и Сара свършихте вашата.

— Идиотско е от твоя страна да се връщаш там тази нощ, ако смяташ…

Говореше на празно пространство. Той бе изчезнал.

Как смее да я разстройва, а после да я ужасява, като се връща при гроба на Деби Джордан? И как си въобразява, че тя ще заспи? Няма да мигне цяла нощ, ще си представя как стои сам насред полето.

Ще поспи. Няма да мисли за него. Нека рискува Дом да се върне и да го завари там. Така му се пада. Вероятно ще му достави удоволствие да се изправи лице в лице с кучия син. Джо ще го повали с хватка от карате, както постъпи с Лопес, и ще се отдалечи.