Игра със смъртта [bg]

Трябваше да опита друга пътека.

— Чудно ми е защо не си при Монти. Той положително има нужда от теб.

Настъпи тишина. И после дойде обяснението:

— Няма нужда от мен. Помагала съм му според Сара, но той се нуждае единствено от нея. Почти не забелязва, че аз съм до него.

А, ето каква била мъката.

— Сигурно не е така.

Джейн поклати глава.

— Той е нейното куче. Той й принадлежи. — Докато говореше, гледаше встрани. — Исках да е мой. Мислех, че да го обичам достатъчно, и той ще ме обича повече, отколкото обича Сара. — Сетне добави предизвикателно: — Исках да го отнема от Сара.

— Разбирам.

— Няма ли да ми кажеш колко лошо е това?

— Не.

— Но е лошо. Аз… харесвам Сара. Но Монти го обичам. Исках да ми принадлежи. — Ръцете й се свиха в юмруци. — Исках нещо да ми принадлежи.

— Но той наистина ти принадлежи. Просто повече принадлежи на Сара. Това е напълно естествено. Тя първа се е появила в живота му.

— Както Бони е била на първо място в твоя ли?

Почувства как въпросът я изважда от равновесие.

— Не говорим ли за Монти? Как стигнахме до Бони?

— Тя ти е принадлежала. Затова ми помагаш, нали? Правиш го заради Бони, не заради мен.

— Бони е мъртва, Джейн.

— Но тя продължава да ти принадлежи. Тя все още е на първо място. — Отхапа от сандвича. — Не че ми пука. Защо да ме е грижа? Не ме интересува, но ми се стори смешно.

Господи, очите на момиченцето бяха пълни със сълзи.

— Джейн.

— Не ми пука. Наистина не ми пука.

— Но на мен ми пука. — Плъзна се по дивана и притегли Джейн в прегръдките си. — Помагам ти, защото ти си много специално човече и това е единствената причина.

Телцето на Джейн стоеше сковано в ръцете й.

— А харесваш ли ме?

— Да. — Господи, почти бе забравила колко крехко и мило е детското телце. — Много те харесвам.

— И аз… те харесвам. — Джейн бавно се облегна върху нея. — Всичко е наред. Няма как да съм първа, но можем да бъдем приятелки, нали? Ти, за разлика от Монти, не принадлежиш на никого. Бих искала…

Спря внезапно.

— Защо да не сме? — промълви Ив. Думите на Джейн късаха сърцето й. Момичето се бранеше, издигаше около себе си прегради, а същевременно очевидно изпитваше потребност да я приласкаят. — Не виждам причина да не сме. А ти?

— Не. — Джейн остана сгушена в нея известно време, после я отблъсна. — Добре. Значи това го уговорихме. — Стана и бързо отиде към вратата. — Ще дам на Монти нещо да хапне и ще си легна.

Моментът на разнежване очевидно премина. Сега Джейн бързаше да излезе от положението, което видимо я караше да се чувства неспокойна.

Е, Ив също беше неспокойна. През последните няколко минути се чувстваше не по-малко неловко от Джейн. Двете са страшна двойка, помисли си тя печално.