Игра със смъртта [bg]

— Сигурно ме смяташ за себична кучка — промълви тя с потреперващ глас. — Вече си ми дал толкова много. Спаси живота ми. Помогна ми да не полудея. Бих ти дала всичко, което поискаш, стига да не се опасявах, че накрая ще те нараня. Сексът не е всичко. Ти ще поискаш още нещо, а аз не знам нищо за взаимоотношенията мъж — жена. Момчето, от което забременях с Бони, ме заряза щом споделих, че няма да направя аборт. Това не е кой знае какъв опит. Не знам дали бих се справила с едно сериозно обвързване.

— Би могла. В състояние си да се справиш с всичко.

— Нима? Не съм се представяла особено забележително в сексуалните си връзки.

— Защото не са били с мен.

Тя неволно се усмихна.

— Арогантно копеле такова.

Той също се усмихна.

— Съвършено вярно. — Притисна главата й към рамото си. — Поспи малко. Може да извадиш късмет и да ме сънуваш.

— Не бих ти доставила това удоволствие. Егото ти е прекалено голямо. — Постепенно се отпусна. Странно, но у нея се породи усещането, че вече няма да се върне към уютното състояние, изградило се помежду им през годините. А Джо сякаш успяваше да влиза и излиза от това състояние без видимо усилие и да я увлича със себе си. — Не е редно да заспивам. Дойдох тук, в случай че Дом…

— Знам. Щом ти се появи, разбрах, че съм в безопасност.

— Млъкни.

— Както наредиш.

— Има да чакаш отново да се втурвам да ти спасявам кожата.

— Ще го направиш.

Да, така беше. Без никакви въпроси и без да се колебае. Защото мисълта Джо да бъде наранен или убит, я плашеше прекалено много.

Да живее без Джо…