Игра със смъртта [bg]

Спиро се обади в осем и четиридесет и пет същата вечер.

— Деби Джордан е.

— Сигурно ли е? — попита Ив.

— Още нямаме пробите от ДНК изследването, но направихме съпоставка по зъбите.

— Не ги ли е извадил?

— И аз се изненадах. Всъщност — не чак толкова. От намереното установихме, че я е насякъл на страшно много парчета. Сигурно е бил в амок.

— Толкова силен, че да забрави нещо толкова важно като зъбите?

— Само съобщавам какво намерихме.

— Нещо друго?

— Да. В дясната й ръка имаше свещ. Бледорозова.

Тя ти показа светлината, а после аз й показах светлината.

— Има ли начин да се проследи откъде е свещта?

— Ще опитаме, само че напоследък свещите са твърде популярни и всички ги произвеждат.

Беше истина. Дори майка й обичаше да пали свещи в банята докато се излежава във ваната.

— Кога ще е готов докладът от аутопсията?

— Най-рано утре.

— Довиждане. Обади ми се, ако научиш нещо ново, Спиро.

— О, прецени, че си изцедила всичко от мен и ме захвърляш, така ли? Утре ще ти звънна.

Той затвори.

Свещи.

Светлина.

Показах й светлината.

Какво означава това за него?

Амок. Трудно е човек да си представи Дом в амок. Той е прекалено хладнокръвен и последователен. От друга страна заяви, че Деби Джордан е повратна точка за него и Ив.

Видя Джейн застанала на прага.

— Здравей. Как се справя Монти?

— Не знам. — Сви рамене. — Добре, предполагам. Гладна съм. Да направя ли сандвич и за теб?

Нещо не беше наред. Проявяваше подчертано безразличие. Защо е оставила Монти?

— Разбира се. Ще ми бъде много приятно.

— Няма защо да идваш с мен. Ще ти го донеса тук, в кабинета.

Изчезна по коридора.

За Монти ли се притесняваше? Или е изплашена? Винаги е трудно да разбере какво изпитва Джейн. Но малката започваше да подава ръка и бе важно Ив да е насреща, за да я поеме.