![Игра със смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/6/igra-ss-smrtta-bg-download.jpg)
Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Но никога по този начин.
— Лека нощ — промърмори тя и побягна от стаята. „Налудничаво е — помисли си, докато се събличаше и се пъхаше в леглото. — Не бива да се случва. Дяволите да те вземат, Джо. Не трябва да имаш такива чувства.“
А и тя не бива да ги има.
Гърдите й бяха напрегнати, усещаха хладината на чаршафа, а между бедрата си определено чувстваше сърбеж.
О, по дяволите.
Не и по отношение на Джо. Не бива да изпитва подобна животинска похот спрямо Джо. За това нямаше никакво място в отделението, което му бе определила в своя живот.
Отделение? Как й хрумна подобна дума? Защото мисълта да го пусне по-близо й бе непоносима, държеше Джо в съзнанието и сърцето си там, където не понасяше близостта. Но това бе невероятно егоистично.
Не, изключено е да е вярно. Няма да позволи да е вярно. Но онази нощ в мотела в Елиджей не осъзна ли, че помежду им има нещо друго? Нещо, което тя не желаеше да допусне до повърхността.
Възможно е поведението му тази вечер да е временно отклонение. Възможно е утре да се държи отново нормално.
Но какво ще стане с нея? Ще бъде ли в състояние да гледа на Джо по същия начин? Когато я докосна и я погледна напрегнато, сякаш се промени пред очите й. Тогава тя си даде сметка за съществуването на един въздействащ физически, сексуално Джо Куин. Широките му рамене, тесните бедра, устните…
Искаше й се да протегне ръка и да докосне устните му.
Топлина, сърбеж, жажда…
Не биваше да мисли за него по този начин. Трябва да си възвърне равновесието, да успее да убеди Джо колко разрушителна може да се окаже тази нова посока. Да бъде логична, хладнокръвна…
Чувстваше се така разстроена, че въобще не бе и състояние да разсъждава логично или хладнокръвно.
Дяволите да те вземат, Джо.
Джо, в джинси и пуловер, с мокра от душа коса, я пресрещна в коридора, когато тя слезе на следващото утро.
— Кафето е готово. Сара, Джейн и Монти са в кухнята. Закъсняваш. — Усмихна се. — Да не би да не си спала добре?
Тя се напрегна.
— Спах много добре.
— Лъжкиня. — Тръгна към кухнята. — Сара ми разказа за резултатите ви, или по-скоро за липсата на такива.
Държи се безгрижно, забеляза тя с облекчение. Това е онзи Джо, когото познава. Все едно предишната вечер въобще не бе я имало.
— Все още имаме някакви шансове.
— Ако Дом не те е излъгал. Не разчитай особено да попаднем на улики, дори да открием Деби Джордан. Според Спиро при гробовете в Таладега не е открито нищо съществено.
— А по кашона в алеята?
— Също нищо. Кръвта е била на пазача от приюта.
— А при двата гроба във Финикс?
— Спиро изпрати Чарли тук да помага при разследването. Засега няма нищо.
— Но това не означава, че и в бъдеще няма да открием някаква улика.
— Нямаше да ти разкаже за Деби Джордан, ако имаше изобличаващи го обстоятелства.
— Напротив. Щеше. Омръзнало му е да е в безопасност. Има нужда от… Не знам точно от какво, но аз съм част от това. А и допусна поне една грешка откакто пристигнах тук.
— Кучето на Сара.
Тя кимна.
— Щом е направил една грешка, има вероятност да е допуснал и други.
— А ако не е?
— Тогава ще открием друг начин да го заловим. Не мога да позволя тази история да продължава до безкрай. Няма да търпя това копеле да ме принуждава да се крия, за да ми се присмива. — Смръщи се. — Няма да издържа. Той се храни с мен, Джо.
— Права си. Има надежда Деби Джордан да се окаже ключът. — Направи пауза и предложи: — Хайде да закусим и да се хващаме за работа.
— И ти ли ще дойдеш с нас?
— Позволяваш на хлапето да ви придружава. Защо не и аз?
— Джейн трябва да е до мен.
Той понечи да отвори вратата на кухнята, но тя го спря.
— Не желая да идваш с нас, Джо.
— Въпреки това ще ви съпроводя. Този път няма да успееш да се отървеш от мен.
— Послушай ме. Досега бях предпазлива. Стоях настрана. Оставях Сара да се разправя с хората, които идваха да ни разпитват, докато търсим, но има вероятност полицията да ме открие. Не искам да си с мен, ако това се случи.
Той се ухили.