Игра със смъртта [bg]

Тя поклати глава и промълви:

— Това е най-ужасяващото. Възможно е да живееш живота си най-правилно, да спазваш общоприетия морал, но се оказва, че няма никакво значение. Някакъв психопат те избира случайно и ти отнема всичко. Не е честно.

— Именно затова трябва да живеем всеки миг сякаш ни е последен и да не се ровим излишно в душата си.

Той вече не говореше за Деби Джордан.

— Не се ровя излишно. Просто подбирам каквото желая в живота си.

— Тогава е редно да разшириш избора си. Доста е ограничен.

— Доволна съм как стоят нещата при мен.

— Глупости.

— По дяволите! Защо се стремиш да промениш всичко?

— Защото съм прекалено голям егоист. Искам повече.

— Не мога… Не съм в състояние…

— Секса ли имаш предвид?

Ив се напрегна. Тази тема определено не й се разискваше. Господ й бе свидетел как направи стотици пъти опити да я прогони от главата си снощи, докато лежеше в леглото.

— Според мен го искаш. — Не я гледаше, докато говореше. — Имала си няколко сексуални връзки, откакто Бони почина. Нищо сериозно. Ти не допусна да са сериозни. Щяха да попречат на работата ти.

Джо никога преди не й бе говорил за тези случайни контакти. Дори не подозираше, че той е в течение.

— Все още една връзка е в състояние да попречи.

— Тогава ще ти се наложи да се научиш да се справяш с възникналата ситуация. — Тонът му бе почти нехаен. — Защото аз съм насреща и ти говоря адски сериозно. Наблюдавах те и чаках. Научих се да контролирам ревността, гнева и отчаянието си. Никога не те спрях да излизаш с други мъже, защото съзнавах, че всяко излизане е крачка към изцелението ти. Ти имаше нужда от нещо различно от мен. Е, сега го получи.

— Джо…

— Всичко, което правех откакто те срещнах, е свързано с теб. Ти се превърна в моя център. Не знам защо. Никога не съм го желал. — Най-сетне се извърна да я погледне. — Но ако си в състояние да погледнеш отвъд Бони и всички онези други изчезнали деца, ще откриеш колко съм близо до твоя център.

— Ти си мой приятел, Джо.

— Завинаги. Но мога да бъда и нещо повече. Да задоволя тялото ти. — Помълча. — Да ти дам дете.

— Не!

— Изплаши се, нали? Страх те е дори да си го помислиш, но единствено това ще те излекува. За бога, не го смятай за предателство спрямо Бони.

— Не смятам.

Той сви рамене.

— Не те пришпорвам. Имаме да извървим дълъг път, докато стигнем дотам.

Тя го погледна с болка и учудване.

— Джо, нищо няма да излезе.

— Непременно ще излезе. — Усмихна се. — Първата ми цел е да те накарам да гледаш на мен като на сексуален обект, а не като на брат. Да ти кажа ли колко съм добър в леглото?

Шегуваше се. Или не се шегуваше. Чувстваше се твърде объркана и губеше ориентация по отношение на всичко, което се отнасяше до него.