Игра със смъртта [bg]

— Не ти ли е минавало през ума, че искам да те запазя за себе си още известно време? Толкова ли е лошо?

— За мен не.

— Може би се страхувам, че ако разкажа на някого, ти ще изчезнеш?

— Това са глупости. Защо да те изоставям сега, когато си толкова по-щастлива? Страшно ми е приятно да те виждам щастлива.

Радостно чувство заля Ив като приливна вълна.

— Ще те намерим, Бони. Сара предложи да дойде тук следващия месец с Монти и да претърсят парка Чатахучи. Имам добро предчувствие. Ще те приберем най-после у дома, скъпа.

— Това никога не е било важно за мен, но ти ще се почувстваш щастлива. — Наведе се напред и обгърна колене с ръце. — Харесвам Монти. Симпатичен е, а е и интелигентен.

— Откъде знаеш, че е интелигентен?

Бони не й отговори.

— Сара каза, че нещо странно е станало с Монти през онази нощ в планината.

Погледът на Бони отново се насочи към лодката.

— Така ли?

— Не знаеш нищо за това, нали?

— Не ставай глупава, мамо. Откъде да знам? — Усмивката на Бони бе дяволита, когато извърна сияещото си от любов лице към майка си. — Та аз съм само един сън.