![Игра със смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/6/igra-ss-smrtta-bg-download.jpg)
Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Тогава аз самият набързо ще извърша арестуването. Забравих да ти кажа, че убедих шефа на отдела да приеме като своя идеята да ме изпрати тук, за да участвам в екипа за сътрудничество от Атланта. И така, работата ми, за която толкова се притесняваш, не е застрашена в момента.
— Напротив. Вървиш по опънато въже и няма да позволя…
— Започваш да се повтаряш.
— А ти не ме чуваш. Нямам нужда от твоята помощ.
Той я изгледа изпитателно.
— Позволи на Логан да ти помогне.
— И неговата помощ не я исках.
— Но въпреки това му позволи да участва.
— Беше по-различно.
— Определено. Идеше ми да те удуша, когато ме изостави и се обърна към него. — Усмихна се. — Но сега гледам на това като на знаменателен знак. Премисли го от тази гледна точка.
Тя не желаеше да мисли за това. Внезапно усети същото стягане в гърдите, същото напрежение, както предишната вечер. По дяволите, не желаеше да се чувства така, когато е близо до Джо. Той е най-добрият й приятел; почти брат.
— Нещата въобще не стоят по този начин. Ти объркваш всичко.
Той мина покрай нея, за да влезе в кухнята, и само тихо промърмори:
— Приспособи се.
— Спокойно, момчето ми. Бързаш прекалено много.
Сара хвана по-здраво каишката. Монти бе напрегнат и откакто стъпиха на полето зад началното училище „Сияйна светлина“, се движеше максимално бързо.
Дали го правеше по инстинкт или от нетърпение? Минаха няколко дни в търсене, през които не откри нищо. А и Господ й бе свидетел, че се чувстваше уморена и нетърпелива.
Вероятно бе някъде към шест следобед. Започваше да се стъмва и оголените дървета хвърляха дълги сенки върху оскъдно залесената площ.
— Колко още? — провикна се Джо от колата, паркирана в края на полето.
— Петнадесетина минути.
Спря за миг, та тя и Монти да си поемат дъх, и се загледа в Джо и Ив. Странно бе да ги наблюдава човек заедно. Очевидно са стари приятели; често единият завършваше изречението вместо другия. Същевременно имаше нещо напрегнато в отношенията им. Хората са прекалено сложни същества. Кучетата са несравнимо по-лесни за разгадаване… през по-голямата част от времето.
— Скоро ли ще свършим? — попита Джейн.
— Да. — Сара отново тръгна. — Защо не отидеш до колата да си вземеш сандвич? Сигурно си гладна.
Джейн поклати глава.
— Ще изчакам и ти да дойдеш. — Усмихна се някак обнадеждено. — Монти май се движи по-бързо. Защо го прави според теб?
— Откъде да знам? Аз само го следвам.
Джейн свъси вежди.
— Какво ти става?
— Нищо. — Крачките й станаха по-дълги. — Върни се при колата. Няма да успееш да ни следваш.
— Винаги успявам.
— Казах ти да отидеш при колата — сряза я Сара. — Нямаме нужда от теб.
Джейн спря, изгледа я втренчено за миг, обърна се и се отдалечи.
Обиди детето. Но нямаше как иначе да постъпи. В момента трябваше да се съсредоточи единствено върху Монти.
По-бързо.
Наляво.
Още по-бързо.
Монти опъваше каишката.
Близо.
Нетърпение.
Надежда.
Намерено.
Монти започна да рие.
— Не, Монти!
Намерено.
Повече не се опита да го спре. И без това скоро щеше да разбере.
Той застина.
Отишла ли си е?
— Да.
Той отстъпи. Отишла си е.
Започна да скимти.
Господи, каква мъка изпитваше.
Тя падна на колене и го прегърна през врата.
Дете?
— Не мисля.
Но си е отишла.
Сълзи напираха в очите й, докато го люлееше нежно в прегръдката си.
— Шшт…
— Какво става? Пострадал ли е?
Ив стоеше до нея.
— Да. — И то по нейна вина. Стараеше се да не мисли за този момент, но знаеше, че неизбежно ще настъпи. — Наранен е.
— Да го заведем ли на ветеринар?
Сара поклати глава.
— С нищо няма да му помогне.
Молеше се да престане да скимти. Късаше сърцето й.
Отишла си е.
— Какво стана? — Джо коленичи до кучето. — Нужна ли му е първа помощ? Обучавали са ме да…
— Той я намери.
— Тук? Деби Джордан ли?