Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Мъжът и рапторът продължиха да се взират един в друг… и после влечугото съвсем леко отмести поглед настрани. Ронин кимна веднъж. Това движение явно беше сигнал за нов етап в комуникацията им. Рапторът наклони глава и се загледа в друга посока. Въпреки че беше рисковано, Ронин последва погледа му.
— Гледа към Грим Батол — каза той. — Каква изненада, само.
— Искат да се върнем там ли? Ще ни пленят, за да ни върнат на кървавия елф и онази жена?
— Съмнявам се — магьосникът отново огледа раптора. — Нямаше да е зле да говорим езика им.
Ириди се сети за жезъла си.
— Може би ще мога да направя нещо по въпроса.
Тя призова жезъла на наару. Рапторът изсъска, но не направи нищо повече. Ронин замълча, когато дренаята насочи големия кристал към водача.
— Разбираш ли какво говоря? — попита тя съществото.
Рапторът изръмжа. Изведнъж в съзнанието на жрицата нахлуха образи. Рапторите на лов за храна. Внезапно безпокойство. Тъмният силует на Грим Батол. Два страховити гущера, подобни на прилепи, се спускат от небето, хващат злощастни същества от земния народ и ги поглъщат цели във въздуха. Ириди разпозна чудовищата, въпреки различния начин, по който ги възприемаше рапторът. Тя видя сумрачните дракони, с които се сражава заедно с Крас, но през очите на влечугото. Тези образи бяха най-доброто, което жезълът можеше да предаде от общуването на рапторите.
— Невероятно! — възкликна Ронин и прозвуча точно като дракона-магьосник.
Тя се изненада, че и той явно вижда образите, а после жезълът продължи да разкрива нови елементи на възможностите си. Още образи. Земният народ — най-подходящите думи, с които жицата можеше да предаде начина, по който рапторите се описваха — побягна на запад. Образът на Грим Батол продължи да се появява между различните сцени и дренаята реши, че това може да се дължи единствено на постоянното усещане на злото, което планината излъчваше — зло, което дори те не смееха да пренебрегнат.
После се появи битката на пристанище Менетил. По-точно битките. Рапторите и преди бяха атакували джуджетата, но не и толкова многобройни. Много глутници се бяха обединили… а причината за това отново бе образът на мрачната Грим Батол. Но битките за ново и по-безопасно място се бяха оказали неособено успешни.
Виждаше се, че джуджета добре отбраняват територията си, макар че отначало Ириди не ги позна. Рапторите възприемаха джуджетата като скардините, които също не им бяха чужди. Последваха образи на раптори, движещи се напред-назад между планината и пристанището. Съществата не се спираха, поемаха в една посока, после в обратната, после пак…
И после се появи образът на Ронин, но не беше съвсем същият Ронин. Този изглеждаше малко по-млад… и се беше изправил срещу зеленокож гигант.
— Проклет да съм! — промълви магьосникът. — Това съм аз по времето, когато орките бяха прогонени… Сигурно наблизо е имало раптори, може би дори точно този, изглежда ми по-стар…
Ронин замълча, защото се появи нов и по-странен образ. Отново беше той с орка, но сега имаше и раптор, и то точно този, когото дренаята оприличи на лидера. Той участваше в битката, но той не искаше кръвта на магьосника, както би могло да се предположи, а тази на орка. После оркът се превърна в скардин, който пък се преобрази в един от рапторите с криле на прилеп… сумрачен дракон. Който и да се изправеше пред тях, магьосникът и водачът на рапторите се биеха рамо до рамо.
Водачът отстъпи леко назад и образите изчезнаха.
— Какво означаваше всичко това? — попита тихо дренаята, гледайки как рапторите търпеливо очакват реакцията на магьосника.
Ронин не отвърна веднага, но когато го стори, потвърди опасенията на жрицата.
— Честно казано… мисля, че… искат помощта ни. Мисля, че искат да се съюзим, ако можеш да си представиш подобно нещо…
Ириди кимна. Ако рапторите бяха толкова интелигентни, колкото изглеждаха, вероятно тази идея не беше невъзможна. Все пак земята им беше близо до Грим Батол и жрицата вече знаеше, че са достатъчно отчаяни, за да започнат набези в пристанище Менетил. Може би те по някакъв начин усещаха силата на Ронин. Сигурно са го видели как се материализира с нея от нищото и инстинктивно са го възприели като потенциален спасител.
Каквато и да беше истината, Ронин изглежда беше склонен да приеме идеята и пристъпи напред към водача на рапторите. Огромното създание отново наведе глава, сякаш за да потвърди, че не му мисли злото. Магьосникът се приближи опасно близко до него и уверено и спокойно му протегна ръка.