За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XVIII
Колко е опасно в републиките да се наказва прекалено строго за оскърбление на величеството
Когато една република вече е успяла да унищожи тези, които са искали да я съборят, тя трябва да побърза да сложи край на отмъщенията, наказанията и даже наградите.
Не могат да се налагат големи наказания, а следователно да се правят големи промени, ако не се даде в ръцете на няколко граждани голяма власт. Затова в такива случаи е по-добре да се прощава много, отколкото да се наказва много; да се изселват малко, отколкото да се изселват много; да се оставя на хората имуществото, отколкото да се конфискува то. Иначе под предлог, че се отмъщава за републиката, ще се установи тирания на отмъстителите. Не е въпросът да се унищожи този, който господствува, а да се унищожи господството. Необходимо е колкото може по-скоро връщане към обикновения ред на управление, където законите закрилят всичко и не се опълчват против никого.
Гърците не са поставяли никакви ограничения на отмъщенията против тираните или против тези, които са подозирали като тирани. Те са предавали на смърт деца, понякога — петима от най-близките на осъдения. Изгонвали са безброй семейства. От това техните републики са се разклащали до основите; изселването или завръщането на изселените е било винаги епоха, коята е бележела промяна в държавното устройство.
Римляните са били по-благоразумнн. Когато Касий е бил осъден за стремежа му към тирания, поставили са въпроса — не трябва ли да бъдат убити и децата му; но на тях не наложили никакво наказание. «Тия, които са искали — казва Дионисий Халикарнаски, — в края на марсийската и на гражданската война да променят този закон и да не допускат до служебни длъжности децата на преследвани от Сула лица, са били истински престъпници.»
От войните на Марий и Сула се вижда до каква степен са се извратили душите на римляните. Събитията са били толкова ужасни, че ти се е струвало, че никога не ще се повторят. Но по време на триумвирите хората са искали да бъдат по-жестоки, а да не изглеждат толкова жестоки; човек се отчайва, като вижда софизмите, с които си е служела тази жестокост. У Апиан виждаме каква е била формулата на проскрипциите. Ще си помислиш, че единствената тяхна цел е била благото на републиката — така хладнокръвно се говори там, така спокойно се посочват предимствата на предприетите мерки пред всички останали мероприятия; толкова богатите ще бъдат осигурени и толкова бедните спокойни; толкова страшно ще бъде да се излага на опасност животът на съгражданите; толкова е голямо желанието да се успокоят войниците; и накрая — толкова щастливи ще бъдат всички!
Рим е бил залят от кръв, когато Лепид побеждава Испания; той издава една безпримерна по своята нелепост заповед, според която всички под страх от наказание трябвало да се радват.
Глава XIX
Как се премахва свободата в републиката
В държавите, където свободата се цени повече от всичко, има закони, които нарушават свободата на единия, за да запазят свободата на всички. Такива са в Англия така наречените «bills of attainder». Те са от рода на онези атински закони, които са се издавали срещу отделни лица чрез гласуване на шест хиляди граждани. Те са от един и същ разред и със законите, които са се издавали в Рим срещу отделни граждани и са се наричали «privileges». Издавали са се само на големи събрания на народа. Но по какъвто и начин народът да ги е създавал, Цицерон е искал те да бъдат премахнати, защото е смятал, че силата на закона се състои само в неговото приложение към всички. Аз обаче ще си призная, че според обичая на най-свободните народи на света съм склонен да мисля, че в някои случаи върху свободата трябва, макар и временно, да се хвърли покривало — както, според привичката, върху статуите на боговете.
Глава XX
За законите, които благоприятствуват свободата на гражданина в републиката
Често в народните държави обвиненията се отправят публично и на всекиго е позволено да обвинява когото си иска. Това става причина да бъдат учредени закони, защищаващи невинността на гражданите. В Атина обвинител, който не е получел една пета от гласовете на събранието, е плащал глоба хиляда драхми. Такава глоба е била наложена на Есхин, който бил обвинил Ктесифон. В Рим недобросъвестният обвинител е бивал опозоряван, като на челото му заклеймявали буквата К. Край обвинителя се поставяли стражи, за да не може той да подкупва съдиите и свидетелите.
Аз вече говорих за атинския и римския закон, които са позволявали на обвиняемия да избегне съда чрез доброволно изгнание.