За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Аристокрацията е управление, което преследва най-много сатиричните съчинения. Управляващите тук са дребни суверени, които не могат да се издигнат до такава степен, че да не обръщат внимание на нападките. Ако при монархията господарят стои толкова високо, че пуснатата срещу него стрела не го достига, при аристокрацията сановникът е пронизван от край до край. Затова децемвирите, които са формирали аристокрацията, са наказвали със смърт за сатирични съчинения.
Глава XIV
Потъпкване на чувството за срам при наказание за престъпление
Има правила за срама, които се спазват почти от всички народи на света; би било нелепо те да бъдат нарушавани при наказание за престъпления, което винаги има за цел възстановяването на реда.
Хората на Изтока, които са хвърляли жени на слонове, дресирани да извършват чудовищни мъчения, са искали сякаш да нарушат закона чрез закон.
Един древен римски обичай е забранявал да бъдат предавани на смърт незрели полово девойки, но Тиберий е намерил начин да го заобиколи, като е заповядал на палачите, преди да ги убият, да ги обезчестяват; този хитър и свиреп тиран е погазил нравите, за да спази обичая.
Когато японската управа наредила да бъдат излагани на публични места голи жени, когато е заставяла тия жени да ходят на четири крака като животни, тя е карала да потръпне чувството за срам; но когато е принуждавала една майка..., когато е принуждавала един син..., нямам сили да продължа нататък — тя е карала да потръпне самата природа.
Глава XV
За освобождаване на роба с цел да обвини своя господар
Август е постановил робите на тези, които са заговаряли против него, да бъдат продавани на търг, за да могат да свидетелствуват срещу своя господар. За да бъде разкрито голямото престъпление, не трябва да се пренебрегва нищо. Затова в държава, където има роби, е естествено те да бъдат източник на показания; но робите не биха могли да бъдат свидетели.
Виндекс е давал показания за заговора в полза на Тарквиний; но той не е можел да бъде свидетел против децата на Брут. Справедливо е било да се даде свобода на този, който е направил такава голяма услуга на отечеството; но тази свобода не му е била дадена, за да направи такава голяма услуга.
Ето защо император Тацит е издал закон, според който на робите е било забранено да свидетелствуват против своя господар дори когато е ставало дума за оскърбление на величеството; закон, който не е намерил място в сборника на Юстиниан.
Глава XVI
Наклеветяване за оскърбление на величеството
Трябва да се отдаде нужната справедливост на цезарите; не те първи са измислили мрачните закони, които са създали. Сула е този, който ги е научил да оставят клеветниците безнаказани. Скоро те стигнали даже дотам, че ги награждавали.
Глава XVI
I
За разкриването на заговори
«Ако твоят брат или твоят син, или твоята възлюбена жена, или твоят приятел, който е като душата ти, каже тайно: Да се обърнем към други богове!, ти го убий с камъни; най-напред твоята ръка да се вдигне над него, а след това — ръката на целия народ.» Това постановление на Второзаконието не може да бъде граждански закон на повечето от народите, които познаваме, защото той би отворил у тях вратата на всякакъв род престъпления.
Съществуващият в много страни закон, според който под страх от наказание човек е длъжен да съобщава даже за заговори, в които сам не участвува, е не по-малко жесток. Ако той бъде въведен в монархическото управление, крайно необходимо е да бъде ограничен.
Там той трябва да бъде приложен с всичката негова строгост само към престъпления за оскърбление на величеството по първи параграф. В тези държави е много важно да не се объркват различните параграфи по тоя вид престъпления.
В Япония, където законите обръщат наопаки всички представи за човешки разум, обвинението в «неразкриване» се прилага при най-обикновени случаи.
Според един разказ там две девойки са били държани до смърт в един сандък, набит с гвоздеи навътре, едната — че е имала тайни любовни връзки, другата — че не го е оповестила.