Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Очите й се спираха обичливо върху „Грийн Гейбълс“, надзърнали през плетеницата от дървета и отразяващи слънчевия блясък от прозорците си с няколко великолепни малки светлика. Пристъпвайки внимателно по влажната пътека, Марила си мислеше колко голямо удоволствие е да знае, че се прибира у дома при весело пращящия огън и хубаво сложена маса за чай, вместо слабата утеха в тези вечери след събрание, преди Анн да беше дошла във фермата „Грийн Гейбълс“.
И затова, когато влезе в кухнята си и намери огъня угаснал и никъде никаква следа от Анн, Марила се почувства справедливо разочарована и ядосана.
Беше заръчала на Анн непременно да приготви чай за пет часа, а сега трябва да бърза да свали своята втора най-добра рокля и да приготви вечеря, докато Матю се върне от оран.
— Аз ще я наредя госпожица Анн, когато си дойде — каза Марила мрачно, докато стържеше с ножа за месо подпалки по-енергично, отколкото беше необходимо. Матю беше влязъл и чакаше търпеливо чая в своя ъгъл. — Тя се развява някъде е Дайана, пише разкази или репетира диалози, или се занимава с някакви други измишльотини, и никога май не помисля за времето и задълженията си. За такива неща трябва да й се говори кратко и ясно. Госпожа Алан не ме трогва, като твърди, че тя била най-умното и най-сладкото дете, което е познавала. Може да е много умна и сладка, но главата й е пълна е глупости и човек не знае накъде ще я избие утре. Щом й омръзне една приумица, току се захване с друга. Но да знаеш! Казвам ти го сега, толкова се ядосах на Рейчъл Линд, като се обади днес на събранието. Истински се зарадвах, когато госпожа Алан похвали Анн, защото, ако не беше я похвалила, аз щях да кажа нещо много остро на Рейчъл пред всички. Анн си има достатъчно много грешки, Господ ги знае колко, и съвсем не искам да ги отрека. Но аз съм тази, която я възпитава, а не Рейчъл Линд, — която би намерила грешки и у Ангел Гавраил, ако той живееше в Авонлий. И все пак Анн няма право да напуска къщата току-така, когато съм й наредила да стои следобед у дома и да върши работа. Трябва да кажа, че въпреки всичките й грешки, никога досега не се е показала непослушна и винаги съм могла да разчитам на нея; затова много съжалявам за днешния случай.
— Ами… не зная — обади се Матю, който беше търпелив, умен, а най-вече гладен, и сметна, че най-добре да остави Марила да си изприкаже яда, без да я прекъсва; беше научил от опит, че тя свършва всичко, каквото има да прави много по-бързо, отколкото ако я забавят с ненавременни възражения. — Може би съдиш за нея твърде прибързано, Марила. Не казвай, че не можеш да разчиташ на нея, преди да си сигурна, че не те е послушала. Ами ако всичко това може да бъде обяснено: Анн много я бива да обяснява.
— Да, но сега я няма, а й бях казала да бъде тук — отвърна Марила. — Струва ми се, че ще й се види трудно да обясни това задоволително за мен. Разбира се, аз знаех, че ти ще бъдеш на нейна страна, Матю. Но аз съм тази, която я възпитава, не ти!
Беше вече се стъмнило, когато вечерята бе готова, а все още не се виждаше Анн да идва прибързано през дървения мост или по Пътеката на влюбените, задъхана и с виновен вид, поради пренебрегнати задължения. Марила навъсено изми и прибра чиниите. След това, понеже й трябваше свещ като слиза в мазето, тя се качи в източната таванска стая за свещта, която обикновено стоеше на масичката на Анн. Когато я запали и се обърна, видя я да лежи по корем, заровила лице във възглавниците.
— Боже Господи — рече изумено Марила, — спала ли си, Анн?
— Не — беше приглушеният отговор.
— Болна ли си тогава? — тревожно я попита Марила и отиде при леглото.