Санаториумът [bg]

— Но какво им правят на тези жени? — Сесил взима снимката. Очите й са безизразни. — Не прилича на нормална операция.

— Не мисля, че е такава. Тези жени са дошли от психиатрична клиника в Германия. Доколкото разбирам, няма законово основание да бъдат прехвърлени тук, в санаториум за туберкулозно болни — Елин взима плика и изважда медицинското досие на роднината на Марго. — Ще научим повече от това тук. Не можах да разбера нищо.

— Аз ще го преведа — Сесил чете мълчаливо и после започва да говори: — Тук пише, че жената била приета в клиниката заради психични проблеми след раждането на четвъртото й дете. Семейният лекар й препоръчал да постъпи там, след като се консултирал със съпруга й. Описани са медикаментите и лечението — тя се намръщва. — Но не се споменава за прехвърляне тук.

— Не мисля, че ще се споменава. Смятам, че са го правели тайно. Неофициално — Елин обръща снимката. — Написано е ясно. Санаториум дю Плюмашит — тя отново взима плика, изважда снимката на гроба и им я дава. — Намерих и тази. Изглежда, че е правена тук. Близо до хотела.

— Гроб… — бавно изрича Сесил. — Мислиш, че тези жени са били погребани тук?

Елин кимва.

— Не знаеше ли, че тук са ставали такива неща?

— Не — лицето на Сесил помръква. — В архива няма нищо за това.

— Лукас? — Елин чака реакцията му. Някакъв издайнически знак, че той лъже. — Ти нямаше ли информация за гробовете, когато планира строежа?

Лукас откъсва очи от снимката и поклаща глава.

Елин осъзнава, че в реакцията му има нещо странно. Изражението му е твърде безпристрастно и незаинтересовано.

Тя се съсредоточава върху него. Умът й работи трескаво и Елин не чува какво й казва Сесил.

— Моля?

— Казах, че това се е случило много отдавна — Сесил се намръщва. — Какво общо има с Адел и Лори? С Даниел? Защо ще ги убива?

— Не знам — признава Елин. — Само Марго може да ни каже.

Сесил все още разглежда снимката.

— Като я гледам, мисля, че си права. Ако става въпрос за случилото се на тези снимки, не се знае какво може да направи Марго. Мисля, че трябва да се опиташ да я намериш. Да поискаш обяснение.

Лукас изглежда притеснен.

— Не знам…

Елин го поглежда в очите, без да трепне.

— Това може да е единственият ни шанс да преминем в настъпление и да я хванем неподготвена. Дотук тя е една крачка пред нас. Ако действаме сега, може да имаме предимството на изненадата.

Лукас кимва и се обръща към Сесил.

— Може да отидеш в трапезарията, докато всички закусват, да ги наглеждаш. Аз ще придружа Елин.

— Тогава да тръгваме… — Елин млъква, когато усеща, че телефонът й отново вибрира в джоба. Тя го изважда. Пак й звъни Айзак. — Само ще отговоря на обаждането — казва Елин и се отправя към ъгъла на стаята. — Ало?

— Къде си? Не вдигаш телефона.

— Показвах на Лукас и Айзак снимките.

— Трябва да имам връзка с теб, Елин. Знаеш го.

Тя се готви да отговори, но после се отказва, долавяйки мрачния му тон.

— Какво има?

Мълчание.

— Айзак? За Уил ли става дума?

— Кръвното му налягане… — гласът му заглъхва, сякаш се мъчи да намери думи. Елин изведнъж изпитва чувство на гадене, облива я горещина. — Спаднало е малко. Сара не е сигурна дали е инфекция или вътрешен кръвоизлив. Тя каза, че това е малко вероятно, като се има предвид местоположението на раната, но мисли, че трябва да го закараме в болница.

Обръч на напрежение стяга като менгеме главата на Елин.

Това не може да се случва. Тя не може да допусне това да се случи. Не и отново.

— Как? Не можем да мръднем от тук — Елин съзнава, че гласът й звучи неконтролируемо. Невъздържано. — Няма как да го закараме.

Лукас я поглежда.

— Знам — отговаря Айзак. — Само исках да знаеш какво каза Сара.