![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
После Розмари се свиваше в леглото настрана, с ръце, пъхнати между коленете, обърнала гръб на съпруга си и на целия си живот. Вторачена към прозореца, към бръмчащия радиатор и дебелите завеси, застиваше в очакване на утро, далечно като отговора на въпроса какво се е случило със сина й и с внука й през онези ужасни декемврийски дни, когато някой изсмука душата от тялото й и остави това жалко подобие на призрак… Мислите пърхаха из главата й като странни, изтощени от летене птици; идваха и си отиваха, отиваха си и идваха. А как да различи едно утро от следващото, едно събуждане от събуждането след три или след седем дни? Поредният въпрос, който изобщо не се опитваше да намери своя отговор.
Бутна вратата на фризьорския салон и влезе. И четирите стола бяха заети, но Маги Фален й направи знак да седне и да изчака — явно приключваше след няколко минути. Розмари си съблече палтото и си свали шапката, седна на стола с метални ръкохватки и взе старо женско списание. От корицата се усмихваше принцеса Виктория, оголила две редици ослепителнобели зъби. И все пак не изглеждаше никак интелигентна. „А вероятно и не е — заключи Розмари. — Горкичката.“
— Как си, мила? — подхвана Маги, когато Розмари седна на стола и се вторачи глупаво в голямото си изтерзано лице, отразено безмилостно в огледалото. — Преживяхте истински кошмар. Нещо ново?
Фризьорката избълва на един дъх два въпроса и един коментар. На Розмари й се прииска да се извини, задето семейство Хермансон непрекъснато се тресе от скандали — първо един, после друг, телевизия, вестници и какво ли не — и да избяга навън на студа, но Маги я изпревари. Фризьорката вече бе набрала скорост от сутринта. От неуморимите й уста бликаха неизчерпаеми коментари на всякакви теми, свързани с Шумлинге и с широкия свят; коментари за настоящето, миналото и бъдещето. А по желание на клиентките — и отвъд бъдещето.
— Боже! Кой те е подстригвал последния път? — възкликна Маги и забели театрално очи.
— Ами… май едно ново момиче — замисли се Розмари. — Може само да е замествала, не си спом…
— Алмгрен — пресече я Маги. — Йейн Алмгрен. Майко мила, колко народ окепази това момиче! Добре, че не остана дълго. Отървах се от нея още преди Катрине да се върне на работа.
— Така ли? Не си я спомням… сякаш беше тъмноруса.
— Тя е била — отсече категорично Маги и яростно клъцна няколко пъти с ножицата във въздуха. — Разправяше ми, че имала диплом за фризьорка… А може и наистина да е имала, в днешно време пускат кого ли не на изпитите. Две седмици преди Коледа Катрине я оперираха от апандисит. Какво да правя аз, едно бедно момиче от Хюдиксвал?
„Хюдиксвал ли? — учуди се Розмари. — Маги не е ли родом оттук? Нали е дъщеря на стария пазач Ундерстрьом?“
— Просто израз — поясни фризьорката, преди Розмари да попита. — Не знам откъде идва… Сигурно от Хюдик, откъде другаде, като се замисли човек. Така де, тази Йейн остана тук само три дни, после Катрине се върна. Представи си, в днешно време човек дори след операция не може да постои повечко вкъщи! Е, аз съм доволна, разбира се. Този път ще ти направя отстъпка от сто крони. Никой не може да каже, че Маги не се грижи за клиентите си. Как искаш да те подстрижа?
— Ти прецени — отвърна Розмари и затвори очи. — Не прекалено късо.
— Тя обаче явно живее в града — продължи Маги и започна да разресва побелелите къдрици на Розмари. — Преди да дойде в салона, никога не я бях виждала. Онзи ден я засякох в магазина на Гюндер: купуваше херинга. Сигурно има котка. Но, боже господи, изобщо не ме засяга дали има котка, или не, стига кракът й да не стъпи повече тук, а ножицата й да не попадне в косите на мои клиенти.
— Спомням си, че разменихме две-три думи… — Розмари поддържаше разговора от благоприличие. — Не ми направи толкова лошо впечатление. Ох, много съм изморена… Пречи ли ти, ако подремна, докато ме подстригваш?
— Дремни си, съкровище — окуражи я Маги. — Ако ти надувам главата с моето дуднене, не ме слушай. Моят Арне казва, че някой ден ще пукна от бъбрене. Искаш ли първо да ти измия косата?
— Да — въздъхна сънливо Розмари. — Би било чудесно.
24
Никога не бе предполагала, че две човешки тела ще се съберат във фризера. Да, но се събраха, а върху най-горния рафт дори остана място за няколко кутии сладолед и два-три плика с боровинки.