Човек без куче [bg]

— Седнете — нареди инспекторът. — Казвам се Гунар Барбароти и работя в полицията. Добре дошли у дома.

Линдевал го гледаше с широко отворени очи, а по едната му буза трепна мускулче, но той продължаваше да мълчи. Остави раницата върху пода, дръпна стол и седна. Барбароти го наблюдаваше със спокойно изражение. Полицайката си прибра пилата.

— За какво става дума? — не се стърпя накрая Йенс Линдевал.

— Вярно ли е, че сте имали интимна връзка с млад мъж на име Хенрик Грунт?

— Хенрик…?

— Хенрик Грунт, точно така. През декември сте поддържали интимни отношения. От Коледа се опитваме да се свържем с вас. Хенрик Грунт е в неизвестност.

— В неизвестност ли?

— Да. Защо излязохте в нелегалност?

— Не съм… — мъжът разхлаби възела на шала и скръсти ръце пред гърдите си. Постепенно се окопити. — Не съм излизал в нелегалност. Наречете го впрочем, както искате. Всяка зима имам традиция да заминавам някъде за няколко седмици и да не си вдигам телефона. Не знаех, че е забранено. Това е част от житейския ми цикъл. Като се върна, отново започвам да оценявам дребните радости в ежедневието си, ако ме… разбирате, инспекторе.

— Как да не ви разбирам? Разбирам ви! — увери го подигравателно Гунар Барбароти. — А ако докато ви няма, камион с дървени трупи прегази родителите ви, те ще се погребат сами, нали? Съвсем правилно, момчето ми, скрупулите са за простосмъртните шведи.

Произнасяйки остроумната реплика, инспекторът почувства, че садистичната му нагласа от това мъртвородено утро най-после се отприщва подобаващо.