![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Гунар Барбароти се облегна.
— Живял съм малко повече от теб, момче. Опитът те учи на някои неща. Слушам те.
— Не вярвам да е имал среща с момиче.
— Защо?
— Защото… Хенрик е гей.
— Гей ли? И защо смяташ така?
— Взех мобилния му телефон и случайно разбрах.
— И как се разбира от мобилен телефон дали собственикът му е гей? Сериозно ли говориш?
— Не, не — Кристофер се изсмя, колкото и да не му беше до шеги. — Хенрик ми даде телефона си, за да изпратя есемес на моя позната, и в това време получи ново съобщение. Съдържанието му беше доста…
— Красноречиво?
— Да. Изпращаше му го момче. Някой си Йенс. Проверих номера в указателя на телефона. Затова не вярвам Хенрик да е имал среща с момиче.
— А с кого?
— Нямам представа.
Макар да не очакваше друг отговор, Гунар Барбароти се почувства малко разочарован, задето Кристофер не му поднесе изненада с някое предположение.
— Ами ако те помоля да направиш все пак някакво предположение?
Момчето се замисли.
— Наистина нищо не ми хрумва. Може този Йенс да се е намирал близо до Шумлинге… но ми се стори… не, не знам какво да мисля. Сякаш…
— Да?
— Сякаш всичко ми се стовари изведнъж. Тъкмо бях разбрал, че Хенрик е гей, и той се канеше да излиза посред нощ. Винаги е бил толкова примерен. Не можех да повярвам.
— Представям си. Никой ли не знае за сексуалната ориентация на Хенрик?
— Не.
— А ти каза ли му, че знаеш?
— Не успях. А и бях взел телефона му без негово позволение, щеше да се ядоса.
— Ясно. Значи, Хенрик е имал план. Кога ти го разкри?
— Вечерта. Около час преди да си легнем.
— Можеш ли да ми цитираш точно какво ти каза?
— Забравил съм. Общо взето, помоли ме да си мълча, защото през нощта щял да излезе за няколко часа. Попитах го къде ще ходи и той ми отговори, че има среща. После… после се поинтересувах дали ще се среща с момиче. И толкова.
— Защо си споменал момиче, щом вече си разбрал, че Хенрик не се интересува от жени?
— Нямам представа. Сигурно по навик. Беше си измислил онази Йени в Упсала, защото не е искал да се досетим какъв е… Според мен тя изобщо не съществува.
— Добре. Казвал ли си това на някого? Например на родителите ти?
— Не. Не искам да разбират…
— Че брат ти е хомосексуалист?
— Да. В това няма нищо страшно, лично на мен ми е безразлично, но те ще се побъркат… или ще се потиснат… а и нали Хенрик изчезна. Определено не искам да разбират. Затова си мълчах толкова време. Не само заради обещанието.
— Ясно. Знаеш ли нещо повече за този Йенс?
— Не.
— Добре. Слушай сега, Кристофер. Правилно предполагаш, че брат ти не е отивал на среща с Йенс.
— Но откъде… откъде знаете?
— Проверихме го. Има алиби. През нощта между двайсети и двайсет и четвърти декември се е намирал на почти хиляда километра от Шумлинге.
Брадичката на Кристофер Грунт увисна, все едно се откачи от горната му челюст. Зяпна криминалния инспектор с отворена уста и разширени очи.
— Значи, вие сте знаели за…? Знаете за…?
Гунар Барбароти извади от джоба на сакото си мобилен телефон.
— Нека ти дам един съвет, млади момко. Ако някога през живота си решиш да извършиш престъпление и искаш непременно да те хванат, гледай да използваш ето такъв телефон.
— Какво?
— Е, полицията не подслушва мирни граждани — уточни Барбароти. — Но винаги има начин да разберем кой на кого се обажда, кога, колко често и къде се намират абонатите по време на разговор. Ако например за период от две седмици в Упсала двама младежи говорят по телефона и си изпращат съобщения повече от деветдесет пъти… е, тогава си правим някои изводи.
— Разбирам — промълви Кристофер Грунт.
— Браво на теб.
„Не сме мръднали и на йота — обобщи наум Барбароти, когато след час се отпусна до илюминатора в — за щастие — полупразния самолет за летище „Арланда“. По всичко личеше, че този път щяха да излетят по разписание. — Тъпчем на едно място. По-зле сме и от… вътрешните полети.“
Просветителската лекция на Барбароти за издайническите качества на мобилния телефон, която инспекторът изнесе пред младия господин Грунт в края на разговора в кафенето, прозвуча доста парадоксално, защото всъщност Хенрик Грунт не беше използвал телефона си в истинския смисъл на думата. Той не се бе обадил на човека, с когото е възнамерявал да се срещне, не бе изпратил есемес, за да извести кога пристига. Докато гледаше през малкото стъкло на илюминатора и слушаше системите за противообледеняване, Барбароти стигна до извода, че именно тази подробност — или по-скоро отсъствието на тази подробност — е най-необяснимото в цялата странна история.