Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Защото какво означава това? Ако Хенрик наистина си е уговорил среднощна среща, трябва все някак да се е свързал с въпросния мъж/жена. Как се е свързал с него/нея? Сътрудници на полицията влязоха в компютъра му в Упсала и изчетоха най-внимателно цялото съдържание на пощенската му кутия. Стана ясно, че в края на ноември и началото на декември Хенрик е имал хомосексуални отношения, но не откриха нищо за среща в Шумлинге. И така, младежът не се бе обаждал по телефона — нито от своя, нито от телефона на баба си и дядо си. Според Барбароти оставаше едно-единствено възможно обяснение: Хенрик се е срещнал лице в лице с въпросния човек и се е уговорил с него „на живо“. Но кога? Кога са се разбрали за часа и мястото на срещата? А оставаше, разбира се, и въпросът: с кого се е срещнал Хенрик? Кристофер бе отбелязал категорично, че брат му не познава никого в града. Да не би Хенрик да се е срещнал със свой познат от Упсала, дошъл в Шумлинге да отпразнува Коледа?
Друг хомосексуален партньор, освен Йенс Линдевал?
Ама че заплетена история! А дали изчезването на Хенрик има нещо общо с изчезването на Роберт? Ако двама души потънат в неизвестност, след като напускат една и съща сграда в град с по-малко от 70 000 жители, и то в рамките на двайсет и четири часа, и най-големият глупак ще се сети, че двата случая са свързани.
„Писна ми — установи Гунар Барбароти и пое от стюардесата картонена кутия със сок и сандвич, увит в найлон. — Тази история предполага хиляди хипотези, но нито една не звучи правдоподобно и не се базира на факти. Хипотезите по случая напомнят… карти на непознат континент, изработени по въображение. Какво? — Изведнъж се сепна от собственото си хрумване. — Всъщност това е доста сполучлива метафора, която може да се използва в много ситуации.“ Реши при подходящ случай да смае Ева Бакман с реплика от рода „В момента чертаеш карти на непознати континенти по въображение, момиче!“
Не звучеше никак лошо.
И все пак онзи неоткриваем Линдевал сигурно щеше да помогне с някаква информация по случая, като се върне утре от джунглите на Борнео.
Инспекторът се чувстваше в пълното си право да иска обяснение от Линдевал.
Доволен от интелигентните си изводи, инспектор Барбароти отвори картонената кутийка и разля сок върху панталона си.
23
„Винаги става така — помисли си Гунар Барбароти, когато се настани в хотел „Радисън“ на летище „Арланда“. — Ако ти се удаде случай да отседнеш в свестен хотел, пристигаш в десет вечерта и на следващата сутрин напускаш стаята преди шест. За какво ми е лукс? Стига ми и един диван!“
Мушна се под хладните, току-що изгладени чаршафи, изгаси осветлението и отправи молитва към Господ:
— Велики Боже, ако наистина съществуваш, както впрочем смятам в този момент — но без да съм категоричен, не забравяй, — направи така, че самолетът от Банкок утре сутринта да кацне с четири-пет часа закъснение, та едно клето, изтощено от работа ченге да закуси като нормален човек поне веднъж в духовно бедния си живот! Аз, естествено, не Ти предлагам повече от една точка за тази дреболия, но ще бъда благодарен повече, отколкото можеш да Си представиш, всемогъщи Боже. Лека нощ, лека нощ, поръчах да ме събудят в шест без петнайсет и още щом отворя очи, ще се обадя да проверя информацията за пристигащите полети.
Самолетът от Банкок кацна пет минути по-рано от очакваното. Криминален инспектор Барбароти успя само да си вземе душ и да изпие чаша кафе. Нищо повече. Седнал в полицейската стая за разпити на летище „Арланда“, изпи още една чаша, докато чакаше. Усещаше, че ако Йенс Линдевал не е достатъчно благоразумен да се държи подобаващо, ще му отреже ушите и ще го тикне в пандиза за неопределено време.
До Барбароти седеше руса полицайка и си пилеше ноктите. Ако Линдевал не се появеше до две минути, Барбароти едва ли щеше да се сдържи да не изтръгне пилата от ръцете й, да я запрати нанякъде и да обясни, че грижите за маникюра в полицейски стаи за разпити са забранени според основния закон на кралство Швеция, така наречения „бротсбалкен“, глава четвърта, параграф седми, член трети, алинея четвърта.
Барбароти си даваше сметка и за друго: тази сутрин бе изключително раздразнителен.
Йенс Линдевал изглеждаше почернял от слънцето и в отлично здраве. Но и малко притеснен. Висок, рус, атлетичен, беше облечен в дрехи с маскировъчна шарка, на краката си носеше кубинки, а на гърба — раница. Сякаш по-малкият брат на Брус Чатуин[32] се бе върнал след едномесечен престой на Екватора. По бузите му бе набола двудневна брада. Около врата си беше завързал прегънат надве син шал. Колкото и да му бе противно да го признае, Барбароти си даде сметка, че този млад мъж може да си намира интимни партньори и от двата пола, без дори да си мръдне пръста.
32
Брус Чатуин (1940–1989) — британски писател, автор на романи и пътеписи. — Бел. прев.