Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Първите месеци в Аржентина са изпълнени с труд, показван „правдиво“ само в много стари холивудски филми за кариерата на някой милионер. Работи като докер в пристанището, келнер в кръчма, мияч на съдове в кухнята на гръцки ресторант.
Това продължава една година — докато Аристотел Онасис, който с пристигането си знае гръцки, турски и английски език, а междувременно говори вече и италиански, и испански, да получи служба в аржентинската дъщерна фирма на разрастващия се тогава американски гигантски тръст „ИТТ“ („Интърнешънъл Телефон енд Телеграф“), която държи в ръцете си телефонната мрежа на Южна Америка. Получава 40 долара седмично, което тогава в Аржентина се смята за сериозна сума. Младият Онасис, който бе платил двадесет долара, за да излезе от мръсния трюм на палубата и още десет, за да облее тялото си с вода, използва първите си четиридесет долара, за да се появи с най-хубавия си костюм в един от добрите яхтклубове в Буенос Айрес и да поиска да бъде приет. Наред с подкупа, даден на съответното място, това е втората съставка на станалата по-късно прочута „рецепта на Онасис“ — първи стъпки в набавянето на връзки.
Когато не е на борда на някоя яхта, новият член на клуба се храни и живее като просяк. До момента, когато събира първите си хиляда долара. Тогава той пише на баща си в Гърция, който успешно продължава търговията, макар и при по-скромни условия. По това време в Аржентина не познават гръцкия тютюн; правят се смески от кубински със сортове, произведени в южната част на Съединените щати. След работата си в „ИТТ“ Аристотел Онасис започва своята делова обиколка с образци, получени от своя баща. Задачата му е облекчена, тъй като голяма част от големите вносители са членове на яхтклуба. За две години Онасис излиза на аржентинския тютюнев пазар: една трета от количеството, употребено в столицата, са гръцки и турски сортове, доставени с негово посредничество. Сделките с тютюн започват през 1925 г., когато Онасис е на деветнадесет години. След две години, през 1927 г., той притежава сто хиляди долара.
Парите носят пари. Онасис, чийто делови инстинкт и талант граничат с гения, знае съвсем точно как да приложи на практика тази древна сентенция. При над сто хиляди долара се появява и третият компонент от рецептата на Онасис. При наличието на връзки и добре вложени подкупи трябва да се рискува!
В пристанището на Монтевидео вълните удрят един полупотънал танкер с вместимост няколко десетки хиляди тона. Той ръждясва във водата повече от една година. Онасис заминава за Монтевидео, обикаля развалината с една моторна лодка и изчислява на място колко може да плати за нея. Извършва сделката за по-малко от един час. Танкерът е вдигнат от водата, ремонтиран е за десет хиляди долара, а след два месеца Онасис го продава с петдесет хиляди долара печалба. Това е неговата първа корабна сделка.
В същото време той продължава вноса на тютюн. Нещо повече, с обратния курс корабите вече пренасят към Европа жито, вълна, сол и необработени кожи за сметка на Онасис.
През 1929 г., на двадесет и третия рожден ден на Аристотел, шест години след като слиза на аржентинския бряг, състоянието му достига един милион долара. Той с неповторима енергия прилага на практика метода „подкуп—търсене на връзки—риск“. Физиката му е такава, че още от дете се нуждае най-много от три-четири часа сън. Може да работи непрекъснато 48 или дори 72 часа. В тези случаи в края на третия ден заспива непробудно и след 12–14 часа отново е бодър.
По отношение на връзките си той достига държавно, респективно правителствено равнище в годината, когато печалбите му достигат първия милион. През тази година гръцкото правителство, на което министър-председател и тогава е Венизелос, въвежда наредба, според която вносът на държави, с които Гърция няма дългосрочни търговски спогодби, се облага с тежки митнически данъци. Това е против интересите на много гръцки и американски търговци, но Онасис е единственият, който започва битка. В продължение на месеци той залива с писма (и подаръци) правителствените чиновници в Атина и Буенос Айрес, заминава за родината си, където иска среща с Венизелос, позовавайки се на факта, че по времето на окупацията на Смирна баща му е правил големи жертви в полза на гръцката войска. Министър-председателят приема младия човек, приема предложението за сключване на търговски договор между Гърция и Аржентина, сетне изпраща всичко във външното министерство. Няколко дни по-късно Онасис се явява в кабинета на министъра на външните работи, който го приема много студено. Разговаря с Онасис, като почиства ноктите си, и му препоръчва да остави телефонния си номер в министерския секретариат, за да го известят по-късно за съдбата на предложението. Онасис става, рита с десния си крак стола, на който е седял до този момент, после казва на стреснатия от шума министър: „Господин министре, мислех, че ще бъдете склонен да разгледате въпрос, който е важен за Гърция. Докато говорех обаче, вие дремехте и, изглежда, повече се вълнувате за ноктите си, отколкото за гръцката външна търговия.“ Министърът връща от вратата Онасис, който след две седмици, въпреки че е аржентински поданик, заминава за Буенос Айрес с гръцки дипломатически паспорт като извънреден пълномощник на правителството на Венизелос. След нови три седмици се сключва гръцко-аржентински договор за търговия. Онасис става главен консул на Гърция в Аржентина. Стоките отново потичат, а с това още по-бързо расте и състоянието му.