Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Изминават само няколко години и той отново рискува. И отново правилно преценява новите световни стопански насоки, все още почти незабележими за обикновения търговец. През 1934 г. състоянието му е вече близо десет милиона долара. Той поддържа пищни луксозни апартаменти в Лондон, Париж и Ню Йорк, претъпкани със скъпи картини, а името му става известно между аристократите на корабния бизнес. Тогава той стига до извода, че не след дълго в световната икономика ще настъпи епохата на нефта. А за неговото транспортиране ще са нужни кораби; съвсем други в сравнение с тези, които превозват въглища. Всъщност кризата все още продължава и големите корабостроителници в Швеция и Норвегия са готови да строят съдове и срещу предплата от десет на сто в брой. По това време средната големина на петролоносачите не превишава десет хиляди тона. По-голям танкер вече се смята за изключение. Онасис поръчва в Швеция един кораб за превозване на нефт с изместимост 15 000 тона. Нарича го „Аристон“. Следват още две поръчки — „Аристофан“ и „Буенос Айрес“. От тях само „Аристофан“ струва 700 000 долара, но предварително трябва да се заплатят седемдесет хиляди. Едва корабът е построен и Онасис, който превозва товарите по-евтино, тъй като използва „облагодетелствуван флаг“, сключва първата си голяма сделка за транспортиране на петрол. Жан Пол Гети, един от големите „вълци-единаци“ в международната петролна джунгла, го упълномощава да превозва нефт от Калифорния за Япония в пристанищата на Мицуи — търговската къща с легендарна слава. За една година, макар и още неизплатен, „Аристон“ носи шестстотин хиляди долара печалба. През първите две години подобни големи печалби носят и „Аристофан“, и „Буенос Айрес“. Междувременно политическият небосвод в Европа се покрива с облаци. Но корабите на Онасис кръстосват моретата по-успешно от всякога. Доставят суровини и детайли за въоръжаващата се фашистка Германия по време на гражданската война в Испания превозват товари и за фашисти, и за републиканци. За всеки, който може да плати. От онези предвоенни години е изявлението на Онасис, което се смята за класическо: „Като грък аз принадлежа на Запада, като собственик на кораби принадлежа на капиталистическия свят. Най-много обичам онази страна, в която съм най-малко ограничен и от мен се иска най-малък данък.“
Когато започва Втората световна война, три от танкерите на Онасис оставят затворени в Швеция, където в момента са акостирала. Един от „специалитетите“ на шведския неутралитет е споразумението между хитлеристка Германия и Швеция, според което всички чужди кораби, хвърлили котва в шведско пристанище, не могат да предприемат плавания до края на войната. (По този начин шведското правителство дава на Хитлер гаранция, че тези съдове няма да бъдат използвани на страната на съюзниците.)
Докато трите танкера на Онасис бездействуват в Швеция, неговият флот, наброяващ вече десетки кораби, носи в годините на войната огромни печалби. Ърнест Лийсър, американски специалист по корабоплаването, в своята книга за сделките на военните доставчици пише следното: „Голямата част от корабите са били в извънредно лошо състояние. Вярно е, че докато съществуват, те са носили полза за стратегическите усилия на съюзниците, но още по-голяма полза са имали за притежателите си. Стойността на превозите във военните зони е била удивително висока.“ По този начин в годините на войната богатството расте, а собственикът, който обича „сладкия живот“, се премества в апартаменти, по-разкошни от предишните, на последния етаж в „Риц“ — един от най-скъпите нюйоркски небостъргачи. През тези години той си купува имение в запазения за привилегировани личности залив Острига в Лонг Айлънд, близо до Ню Йорк. Краят на седмицата той редовно прекарва там в компанията на председателя на филмовия тръст „Фокс“ с гръцки произход Скорас и още двама много богати гърци, собственици на кораби — Ливанос и Ниаркос.
Една особеност на тези военни години е, че по някакво чудо торпедата на фашисткия военен морски флот не попадат в корабите на Онасис. Според статистиките по време на войната на страната на съюзниците работят 450 кораба — собственост на гръцки капиталисти. Германските подводници потопяват 360 от тях. И от всичките 360 само един е на Онасис. (Той, разбира се, получава висока застраховка.) Този необикновен късмет не убягва от Федералното бюро за разследване на САЩ. Изходна точка на ФБР е, че Онасис е аржентински поданик, а Аржентина, макар и неутрална държава, по времето на диктатурата на Перон симпатизира на Хитлер. (След войната десетки фашистки военнопрестъпници намират убежище в Аржентина.)