Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Няколко години по-късно основоположникът на съкровището „Пахлави“ е пометен от историята. През първите години на Втората световна война Реза не крие симпатиите си към Хитлер и скоро в страната се създават бази на германските секретни служби. Постепенно това положение става нетърпимо за съюзниците. Англия с право се тревожи за снабдяването на флота с петрол; съветското правителство три пъти предупреждава Реза, че дейността на хитлеристките шпионски центрове застрашава сигурността на Съветския съюз, който граничи с Иран. Шахът прави опити да маневрира, но в края на краищата на 25 август 1941 г. английски и съветски части преминават иранската граница, като заявяват, че за периода на войната ще държат страната под контрол, и апелират към Реза да се откаже от трона.
Основателят на династията трябва да склони глава.
Той се отказва от трона в полза на сина си. По този начин владетел на Иран става младият Мохамад Реза, възпитаният в първокласни швейцарски пансиони син на някогашния магаретар, прогонен от Пауновия трон през месец януари 1979 година.
Англичаните качват лишения от власт основател на династията на борда на военен кораб и го откарват първоначално на остров Мавриций, а сетне в Южна Африка. Той умира там през 1944 година. Поради вилнеещата по моретата война англичаните не се наемат да върнат ковчега в Техеран. Затова тленните останки на Реза са откарани по суша през Африка в Кайро. Ковчегът остава там чак до 1950 година. Едва тогава по молба на наследника Мохамад Реза той е изпратен и пристига в Техеран. Там, преди погребението, ковчегът е отворен още веднъж. Става ясно, че заграбилият приказно богатство Реза е ограбен посмъртно. От ковчега са изчезнали инкрустираните с брилянти, рубини и тюркоази медали на шаха, както и обсипаната със скъпоценни камъни ръкохватка на сабята му. Никога не се разбира дали англичаните или египтяните са „обмитили“ сваления владетел.
Сложна и бурна е обстановката в страната и след Втората световна война. Мохамад Реза Пахлави, вторият владетел от „древната“ династия, синът на магаретаря, многократно застава на ръба на провала. (Веднъж, през 1953 г., когато по настояване на националното движение са национализирани намиращите се в английски ръце нефтени полета, той е принуден да емигрира за кратко време. Няколко седмици по-късно военен преврат, организиран от Централното разузнавателно управление на САЩ, го връща на трона.)
Летописът на съкровището във всеки случай е значително по-еднообразен от развитието на страната или дори на династията. Сътресенията след Втората световна война са причина в най-лошия случай награбеното от Реза приказно богатство „Пахлави“ да се увеличава с по-бавни темпове. Неговият структурен състав не се променя. Когато обаче след 1963 г. императорската власт окончателно се стабилизира и стремително нараства ролята на иранския нефт в световната икономика, в бронираните каси на клана Пахлави отново потича фантастичен и неконтролируем поток от съкровища.
Разбира се, в методите настъпват значителни промени в сравнение с методите на персийския казак Реза. След като през 1953 г. Вашингтон и ЦРУ организират завръщането на шаха на Пауновия трон, в управлението на иранската петролна политика и манипулациите с личното имущество на шаха все по-решаваща роля започват да играят американски банки. Преди всичко това е управляваната от Дейвид Рокфелер Чейс Манхатън — най-голямата банка на фамилията Рокфелер, която има тесни връзки с върховете на политическата власт в Съединените щати. Това естествено означава, че подходът за трупане на богатство става „по-съвременен“, като се намират нови форми за премахване на разграничението между личното имущество на императора и държавната собственост.
Методът е чисто американски. Най-големите фамилии милиардери са разработили така наречената „фондова система“ за укриване на част от състоянието им от данъчно облагане. По този начин се създават известни институции като фондациите „Форд“ или „Рокфелер“. Патроните на пръв поглед харчат огромни суми за благотворителни цели или за финансиране на университети, изследователски институти или стипендии. Но те са значително по-малки от данъка, който големите монополни капиталистически фамилии би трябвало да изплатят на държавната хазна, ако не съществуваха фондациите.