Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В американската въздушна база „Андрюс“ близо до Вашингтон един от големите самолетостроителни заводи „Гръмън Еъркрафт Къмпани“ в течение на цяла година поддържа луксозна съблекалня за шаха, обзаведена с климатична инсталация, където има десетки приготвени по мярка летателни костюми с герба на императорското семейство. Мохамад Реза Пахлави често използва съблекалнята, тъй като тайно често посещава тази база, за да контролира и управлява лично доставките на самолетите.
Всичко това е придружено с огромни печалби. За размера на сумите, внесени в личните банкови сметки на шаха, може само да се правят изводи от онези малко на брой източници и случайно изнесени пред обществеността данни, повечето от американски произход, които показват печалбите на значително по-маловажни личности. Така например само за доставката на изтребителите-бомбардировачи „Котарак“ от фирмата „Гръмън“ генерал Катами, един от зетьовете на Пахлави, който в момента случайно е шеф тъкмо на иранските военновъздушни сили, получава комисиона в размер на 90 милиона долара.
В друг случай генерал Туфанян, заместник на военния министър в Иран, получава от самолетната фирма „Нортроп“ 28 милиона долара за доставката на няколко дузини изтребители „Тайгър“. И трети пример: англичаните плащат на един ирански търговец на име Шапур Репортер един милион английски лири, защото по поръчение на шаха извършва сделката по купуването на тежки английски танкове „Чийфтън“. От тези цифри по обратен път може да се съди — или по-скоро само да се правят предположения — за размера на комисионата от всяка отделна доставка, която получава „коронованият купувач“, даващ окончателните становища по сделките.
Може да се каже, че двуметровият Реза Хан, яздещ с гола сабя начело на персийските казашки части, основава не само династия, но и специфично акционерно дружество. И акционерното дружество „Пахлави“ се оказва една от най-доходните делови инициативи в съвременната история.
Дори и когато се проваля.
На мястото на своето създаване „акционерното дружество“ функционира до „последната минута на дванадесетия час“. На 9 януари 1979 г., една седмица преди принудителното си оттегляне, Мохамад Реза Пахлави изпраща спешно послание до всички членове на своето семейство да предадат онова, което притежават, на фондацията „Пахлави“. (Чрез тази стъпка все още има известна надежда част от фамилното съкровище, прехвърлено на сметките на фондацията, да бъде измъкнато от страната.) Тогава никой не знае до какъв финансов ефект ще доведе това последно обръщение.
Визиран единствено от делова гледна точка, крайният резултат от действуващото малко повече от 50 години „предприятие“ не е лош.
Когато сваленият от Пауновия трон владетел, болен от рак, след две операции и дълго скитничество се оттегля на почивка по милостта на египетския президент в един дворец близо до Кайро, той все още е смятан за един от най-богатите хора в света. По най-скромни пресмятания изнесеното от Иран състояние на императора се изчислява на три милиарда долара, а общото съкровище на тесния семеен кръг — почти на десет милиарда.
Това, че Мохамад Реза Пахлави, чието скривалище се охранява от усилена военна стража, не може вече за нищо да изразходва невероятното си богатство, не променя същността на нещата.
Империята загива, но акционерното дружество остава. Милиардите на Пахлави продължават „да работят“. За банковите сметки на наследниците.
ОНАСИС — ЕДИН МОМЪК ОТ СМИРНА
Бежанци на палубата. Писарят на „ИТТ“.
Консулът и корабите. Двубой с Ниаркос.
Борба с тръстовете. Монако и други игри.
Един съпружески договор. Последните „удари“.
Краят на септември 1923 година. В Атлантическия океан вилнее буря. Старият 12 000-тонен италиански товарен кораб „Томазо ди Савоя“ скърца по всички шевове. В трюма на кораба, върху ръждясващи тръби и нахвърляни дървени трупи са се свили стотици емигранти — гърци и италианци. На изхода пази стража, която не им позволява да излязат на палубата и да нарушат спокойствието на пътниците в няколкото поносимо обзаведени каюти. Във връхната точка на вихъра, когато хората в трюма падат един връз друг, а по-слабите вече почти се задушават от непоносимата смрад на мизерията, една ръка подава на пазача на изхода банкнота от двадесет долара. Матросът взима парите и в отвора на люка се появява фигурата на яко, чернокосо седемнадесетгодишно момче.