Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
След тези значителни начални успехи, но като притежава сравнително скромни материални ресурси според мярката в света на богатите, Онасис се насочва към корабите. Всъщност нито запазилата се кореспонденция, нито подробната автобиография, нито описанията на неговия живот дават обяснение, защо са го привличали морските съдове и търговският флот. Може да се предполага, че роля играе първата успешна операция с ремонтирания полупотънал кораб и бързата печалба от него. Друго вероятно обяснение е, че традиционните търговски сделки вече са протичали прекалено спокойно и еднообразно, не са задоволявали онзи извънредно сложен стремеж едновременно към печалба, авантюри и риск, който, общо взето, характеризира първото поколение сътворители на власт и богатство.
През зимата на 1931 г., когато световната икономическа криза достига връхната си точка, малка търговска флотилия на едно от най-големите канадски предприятия за корабоплаване носи загуби и ръждясва в пристанището на Монреал. Това са над десет кораба, всеки от които е струвал два милиона долара, но дори в този кризисен момент има цена сто хиляди. Поради тежкото стопанско положение за корабите няма стока, а собствениците са на границата на фалита. Онасис се появява в Монреал, разглежда корабите и избира шест от тях, които са в най-добро състояние. След това слага на масата 120 000 долара за всичките шест — точно толкова, колкото е стойността им като старо желязо. Получава корабите от застаналите пред банкрут владетели, но в тази рискована операция за малко не банкрутира самият той. Трябва да чака почти две години, докато осигури товар за своя малък флот. Междувременно налага се да продаде (с малка печалба) четири от корабите си, тъй като поради кризата успява да използва само два.
Но много скоро и тези два му носят богата печалба, защото Онасис — пръв от бъдещите големи корабни крале — открива и безскрупулно използва една неповторима възможност — принципа на така наречения „облагодетелствуван флаг“. Тогава има — има и сега — няколко държави в света, чиито правителства правят опити да увеличат дохода си, осигурявайки специални данъчни облекчения за притежателите на кораби, които регистрират съдовете си във флота на съответната страна. По времето, когато Онасис започва да трупа състоянието си, Панама и Либерия са най-значителните държави с „облагодетелствуван флаг“. Освен с данъчните отстъпки те привличат инициативните собственици и с други „специалитети“. Там е забранено организирането на профсъюзи, изискванията за сигурност са извънредно леки, няма определено минимално заплащане. През тези години който иска да основе дружество за корабоплаване в Панама, трябва да заплати всичко петстотин долара. Подобно е положението и в Либерия. По това време (и чак до осемдесетте години) Панама и Либерия в действителност изобщо нямат собствен търговски флот. Но стотици кораби от американска, английска или друга националност кръстосват океаните под флага на тези държави. И по-точно, в статистиките търговските флотове на Панама и Либерия стоят на четвърто-пето място в списъците за капиталистическия свят.
Цялата дейност е малко повече от решаването на счетоводен въпрос, а предимствата са много, особено по време на кризи и безработица — безчовечно смъкване на надниците, безнаказано подлагане на риск живота на моряците, като се пренебрегват предписанията за сигурност, които другаде са задължителни.
Онасис съзира тази възможност още когато тя далеч не се е превърнала във всеобща практика. Той има само два кораба, но те вече плават под панамски флаг и издръжката им е наполовина по-ниска в сравнение с разноските на големите английски и скандинавски компании, които тогава доминират в световното корабоплаване. Флотът на Онасис расте, а милионите му се множат.