Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Голяма част от нишките, които поддържат близостта с Германия, минават през ръцете на изгарящата от политически амбиции Евита — Ева Перон, съпруга на диктатора. А според сведенията на ФБР Онасис, който отдавна има слава на женкар и е на „ти“ с холивудските филмови звезди, е в нежни отношения с Евита. Става така, че самият Рузвелт одобрява инструкцията на шефа на ФБР Хувър Онасис да бъде под наблюдение по време на войната. От този момент Федералното бюро редовно подслушва неговите телефонни разговори, а финансовият отдел на контраразузнаването внимателно следи сделките му. Но доказателства не могат да се намерят. Истинско следствие срещу него не се възбужда никога, а когато илюминациите по случай края на войната осветяват терасата на Онасис на върха на „Риц“, състоянието му превишава тридесет милиона долара.
Непосредствено след Втората световна война в живота на Онасис се случват две поредици от събития, които повлияват решаващо върху по-нататъшната му кариера. Първата — това е създаването на плана Ливанос—Ниаркос—Онасис. По това време Ливанос е притежател на най-големия собствен флот в света. Що се отнася до пропорциите, той би могъл да купи целия флот на Онасис с парите от джоба на жилетката си. Онасис взима за съпруга Тина, едната от дъщерите на Ливанос, за другата, Евгения, се оженва Ниаркос. Противно на очакванията семейните връзки не означават делови съюз. Напротив: между Онасис и Ниаркос започва борба, която продължава десетилетия — тя слага своя отпечатък върху историята на големите частни флотове в целия свят. (Веднъж Онасис се произнася за отношенията между им по следния начин: „Общо взето, си запълвахме времето, като се опитвахме да си прережем гърлата един другиму. От време на време сядахме заедно на вечеря и заради дамите се държахме прилично.“)
И другата серия от събития, която е вече от световно икономическо значение: войната между Онасис и големите петролни тръстове на Съединените щати. Особено много се разраства флотът на Онасис, когато той купува на безценица най-добрите от хилядите товарни кораби, построени по време на войната с държавни средства на САЩ. През войната те са известни с името „Либърти“, т.е. „Свобода“, и в смисъла на закона за продажбата има право да ги купи само поданик на Съединените щати. Това не е причина за сериозни затруднения. Тина Ливанос, младата съпруга на Онасис, е поданичка на САЩ и на нейно име са закупени десетки морски съдове. Известно време главният прокурор на САЩ прави опити да наложи вето над сделката, но без резултат. Играе роля фактът, че Онасис съобщава на шефовете на американските корабостроителни фирми решението си в следващите няколко години да направи поръчки в техните заводи за 50 милиона долара. Механизмът на корупцията във висшите среди влиза в действие, а Онасис успява да задържи корабите „Свобода“. Голяма част от тях са превърнати в петролоносачи. В още полуразрушените корабостроителници на ФРГ за Онасис се строят танкери, които са най-големите в света. Последният от тази поредица е спуснат на вода през 1954 г. в Хамбург. Със своите 50 000 тона водоизместимост за времето си той е най-големият петролоносач в света. Носи името „Ал Малик Сауд“ („Крал Сауд“).
Изборът на името не е случаен, нито е случаен фактът, че вместо с традиционното шампанско в Хамбургското пристанище корабът е кръстен със светена вода от Мека. Строежът на „Ал Малик Сауд“ е резултат на продължили повече от година тайни преговори, които води Онасис — тогава той вече е притежател на състояние от 100 милиона долара — с наследника на Ибн Сауд, властвуващия от 1953 до 1964 г. крал Сауд. Разбира се, никому не е известно колко милиона долара са влезли по време на преговорите в кралската хазна и в швейцарската банкова сметка на саудитския принц, който извършва деловата работа. Факт е обаче, че крал Сауд и Онасис сключват договор: от този момент флотът на Онасис се ползва с приоритет при превоза на нефт, добиван от Арабско-американската нефтена компания (АРАМКО) в Саудитска Арабия.
Петролните тръстове тържествуват, тържествува и съперникът, родственикът Ниаркос. Той узнава (вероятно чрез някоя от дъщерите на Ливанос), че Онасис е подкупил за един милион долара един от принцовете при саудитския кралски двор, който заема поста министър на финансите. Но подкупът трябва да бъде доказан. На преден план е изкаран известният агент на ЦРУ Робърт Махю, който по-късно създава връзките между разузнавателното управление и мултимилионера Хауърд Хюс. Но и Махю не открива веществени доказателства. Онасис, колкото и да е силен, не може да се бори с връзките на петролните монополи с ЦРУ. Централното разузнавателно управление упълномощава Махю да разпространи новината за подкупа и големите вестници на Съединените щати като „информация от доверени източници“. Разбира се, това е урок не само за Онасис, но и за крал Сауд. Урокът успява. Крал Сауд, който тогава е в остър двубой със своя полубрат и по-късно наследник Фейсал, е принуден с един замах на перото да унищожи договора, сключен с Онасис. На всичко отгоре петролните монополи започват да бойкотират флота на корабовладетеля. Всяка седмица пристанищните такси и разноските по поддръжка на обречените на бездействие кораби причиняват загуба в размер на стотици хиляди долари. Ако хвърлим поглед назад, би могло да се каже, че това е критичната точка в кариерата на гръцкия магнат. Ако монополите бяха докрай твърди в бойкота, те биха го унищожили.