Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Момчето се нарича Аристотел Онасис и успява — макар и с цената на подкуп — да се измъкне от задушния трюм на чист въздух. Когато вихърът малко утихва, то се промъква до матроса, който пази помпата на цистерните със сладка вода. Дава му десет долара и измива от себе си мръсотията от вътрешността на кораба.
Остават му шестдесет долара. Толкова пари има в джоба си седемнадесетгодишният Аристотел Онасис, когато стъпва в Буенос Айрес на аржентинска земя.
В действителност бъдещият крал на морския петролен транспорт, който по-късно спечелва и ръката на вдовицата на един убит президент на САЩ, има сито детство. На палубата на „Томазо ди Савоя“ го хвърля ходът на историята, а не мизерията.
Бащата на Аристотел Онасис, Сократ, бил богат търговец на тютюн в турския град Смирна — днешния Измир. Наистина той не е бил милионер, но е между най-богатите членове на гръцката част от населението в града и се готви да изпрати сина си в Оксфордския университет. През Първата световна война Турция и Гърция воюват като участници в два противникови лагера. Турция е съюзник на Германия и Австро-унгарската монархия. Гърция, която в продължение на векове е живяла под турска власт, се бие на страната на Антантата. В крак на войната, по време на следващите един след друг преговори за мир край Париж, Франция и Англия насърчават тогавашния министър-председател на Гърция, либерала Венизелос, да разпростре суверенитета на държавата си над Истанбул и със завземането на Смирна в Мала Азия — град с първостепенно значение — да укрепи стратегическото си положение в земите, които трябва да бъдат окупирани. (Истинската цел е да бъдат изтръгнати от ръцете на Турция Дарданелите — изходът на Черно море.)
През 1919 г. гръцката армия действително завзема Смирна, а привърженикът на Венизелос, Сократ Онасис, организира сред богатите търговци-гърци в града политически съюз, който подпомага окупационните войски и осигурява необходимите сведения.
Контраударът не закъснява. Офанзивата на гърците и тяхната жестокост разпалват пламъка на турския национализъм. Частите на поелия кормилото на разпадащата се турска империя Кемал Ататюрк се втурват в контранастъпление. През есента на 1922 г. мечтите за „велика Гърция“ се разсейват. Град Смирна е възвърнат, а гръцкото население в него е изтребено в истинския смисъл на думата. За шест дни са опожарени 5000 гръцки къщи и магазини; в порутените до основи квартали намират смъртта си 120 000 души.
Сократ Онасис не е обикновен грък. Той е един от най-богатите търговци в града и е от организаторите на финансовата подкрепа за гръцките окупационни войски. Очаква го затвор, а след признания, изтръгнати с изтезания — съдебно следствие и почти сигурна смърт.
По това време обаче 16-годишният Аристотел — най-възрастният потомък на семейството от мъжки пол, който е на свобода — вече се досеща, че почти всичко може да се купи. Той раздава запасите от ракия, скрити в избата на обезлюдения дом на Онасис, на турските офицери в околността срещу документ, който му осигурява право на свободно движение. С него той отива в изгорелия бивш гръцки търговски квартал и в развалините на бащината си кантора намира една от стоманените касетки на Сократ Онасис с пет хиляди долара в нея. От тях три хиляди използва, за да подкупи турския военен съд и да освободи баща си от затвора. Останалите две хиляди получава заместникът на американския консул в Смирна, за да качи без ред семейство Онасис на един от претъпканите кораби с бежанци, пътуващи за Гърция.
По време на фантастичното преселение, последвало поражението, към петмилионна Гърция, която и без това има огромни икономически затруднения, се устремяват милион и половина гърци. За Аристотел Онасис — той от дете знае да си служи с парите, било за заместника на американския консул или за матроса, който стои на стража до помпата за вода — е достатъчно да хвърли само един поглед в Атина, за да разбере цялата безнадеждност на положението. Семейството пристига в гръцката столица през лятото на 1923 г., а през месец август младият Онасис вече пътува, свит в трюма на „Томазо ди Савоя“, към Буенос Айрес.