Свръхбогатите (История на големите имущества)

Но световната политика казва своята дума. Бойкотът на нефтените компании започва през 1955 година. През 1956 г. Насър национализира Суецкия канал, който е затворен след англо-френско-израелската интервенция, а потопените кораби в тясната ивица вода за дълго време правят невъзможно всякакво движение. Затварянето на пътя през Суецкия канал изведнъж открива златна епоха за петролоносачите. Петролът от Близкия изток и преди всичко от държавите в Персийския залив повече не може да се транспортира през него; корабите трябва да заобикалят Африка. По този начин са нужни двойно повече кораби, а времетраенето на пътя се увеличава с дванадесет дни. Преди кризата превозът на един тон нефт до големите западноевропейски рафинерии струва около четири долара. Няколко месеца, след като каналът е затворен, Онасис, който тогава вече е притежател на един от най-големите частни танкерни флотове в света, инкасира транспортна такса от 60 долара на тон. Това означава, че от всеки курс той печели по два милиона долара. Когато през 1957 г. Суецкият канал е частично отворен за ограничено движение, Онасис е със стотици милиони долари по-богат и успява да удържи на опита за бойкот на петролните монополи.

По това време той има положение, при което временната „покупка“ на княжество Монако за него представлява лека приключенска авантюра. Разбира се, това също е сделка, и то не каква да е. В тези години Онасис притежава кантори, луксозни апартаменти и замъци в Ню Йорк, Лондон, Париж и Буенос Айрес. Неговият може би най-разкошен дворец е на френската Ривиера между Ница и Кан. (Тук под името Уиндзорски херцог навремето се нанася и преживява остатъка от живота си английският крал Едуард VIII, когато поради женитбата си трябва да се откаже от престола.) В близко Монако Онасис придобива не само „играчка“ с размерите на княжеството, но и база за финансови операции, където по-меки от климата са само данъчните закони. За кратко време той спечелва приятелството на принца на Монако Рение и докато в един от замъците на принца те заедно играят на гоненица с веселите и пресметливи френски филмови звездички, на парижката борса хората на Онасис изкупуват акциите на „Дружеството за плажовете“ в Монте Карло. По този начин под контрола на Онасис влиза световноизвестното игрално казино, което носи голяма част от дохода на княжеството, а същевременно, тъй като в неговите ръце е пакетът акции на всевластното дружество, откриват се и неограничени възможности за спекулации с имения, струващи милиони. Когато принц Рение се оженва за известната филмова звезда от Съединените щати Грейс Кели, Онасис дава на младата съпружеска двойка един милион долара, а върху тяхната яхта самолет на гръцкия собственик посипва червени и бели карамфили. (Червено и бяло са националните цветове на Монако.)