Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
По такъв начин фондовете скриват ефикасно и „обезличават“ състоянията на най-големите американски богаташи. Магнатите бързо разбират, че методът, който осигурява голяма изгода дори при стабилизираната парламентарна демокрация в САЩ, в действителност сякаш е скроен за системата на иранското самовластие.
По такъв начин още през 1958 г. по препоръка на Рокфлеровата банка се основава т.нар. фондация „Пахлави“. Голяма част от състоянието си шахът формално приписва на тази фондация. Тук влизат Дружеството за корабоплаване в Персийския залив, Банката за развитие, Императорското книгоиздателско предприятие, Осигурителното дружество Мели, заводи за захар и цимент, както и редица хотели. От този момент „на теория“ шахът няма никакви имоти, но в същото време в ръцете му текат милиарди. Защото фондацията „Пахлави“ за разлика от фондациите на Форд или Рокфелер не действува в капиталистическа система с известен, съобразен със законите контрол. В условията на едноличната власт на практика и самата фондация е лично притежание на императора и неговото семейство.
Официално това означава, че владетелят е и „главен контролен орган“ на фондацията „Пахлави“ и като такъв официално прибира 2,5 на сто от нейните печалби. Кореспондентът на „Файнаншъл Таймс“ в Техеран — най-авторитетното английско икономическо списание, което е в много близки отношения с британските капиталистически среди — още по времето, когато шахът е на власт, пише книга за стопанското положение на страната и в нея най-открито твърди, че фондацията всъщност е собственост на владетеля. Кореспондентът Робърт Грейъм пише: „Фондацията «Пахлави» е сигурна и легализирана система от канали, по която се движат парични средства на корупция и подкупи. Наред с това тя дава възможност на императора да контролира цялата икономика с помощта на най-близки членове на семейството, а същевременно и скрито да финансира значителните разходи на двореца.“
Затова не е учудващо, че за дейността на фондацията „Пахлави“ никога не са изготвяни официални, контролируеми делови отчети. Точно така: никога не е казано официално кои от различните предприятия в икономиката на Иран спадат към интересите на фондацията (и всъщност към интересите на владетеля). Във всеки случай става известно, че притежание на фондацията е целият ирански танкерен флот, една от най-големите търговски банки в страната и третата по големина застрахователна компания!
Шахът и семейството му използват фондацията, за да присвоят част от огромните държавни постъпления от петрола. Във върха на своята власт само от иранските печалби от нефта шахът разполага с два милиона долара седмично. По всичко личи, че семейството присвоява пряко част от тази сума, като доверени хора на служба в държавната нефтена компания (от милостта на Мохамад Реза Пахлави зависят не само съдбите им, но и техният живот) правят фалшиво осчетоводяване.
Така например през 1977 г. един словоохотлив висш американски чиновник изпуска пред една следствена комисия на американския Конгрес необикновена забележка: става дума, че тази година между отчетите на държавното предприятие за петрол и данните на иранската национална банка, отнасящи се за постъпленията от нефтената промишленост, съществува разлика от 1,5 милиарда долара, които „не могат да се открият никъде“. Едва ли трябва да се казва, че никой не обръща внимание на въпроса, а най-малко американският Конгрес.
Намират се обаче и по-рафинирани методи за отклоняване на постъпленията от петрола към семейната съкровищница. Тъй като фондацията „Пахлави“ също е държавна организация, шахът и семейството под нейната фирма с лекота могат да прехвърлят част от печалбите от нефта в крупни капиталовложения в чужбина. По такъв начин за фондацията на владетеля е купен един небостъргач на Пето авеню в Ню Йорк. С помощта на този метод на няколко етапа са изкупени 25 на сто от акциите на фонда, контролиращ заводите „Круп“, две дъщерни фирми на „Круп“ в Бразилия, 13 на сто от акциите на въздухоплавателната компания „Пан-Америкън“ и над 50 на сто от акциите на мрежата от хотели „Интерконтинентал“.
Фондацията „Пахлави“ се оказва наистина сензационно откритие. През месеците октомври и ноември 1978 г., само за два месеца (когато над династията вече се събират буреносни облаци), тя изнася в чужбина повече от три милиарда долара. Тази сума изчезва в личните банкови сметки на Мохамад Реза Пахлави и неговото семейство.
Докато все още е на власт, съвсем особен източник на постъпления за шаха е фантастичното по размерите си въоръжение. Струва си да се навлезе по-подробно в лабиринтите на сделките по въоръжаването, тъй като те са единствени по рода си в света и в тази степен едва ли ще бъдат повторени. Разбира се, още от края на петдесетте години Съединените щати започват да въоръжават Иран. Но истинският бизнес от голям мащаб започва след петролната криза. Тогава шахът прави услуги на американската оръжейна индустрия, като част от доларите, получени срещу нефта, връща по каналите на оръжейните доставки. През 1974 г. (годината, когато значително се повишиха цените на нефта) внезапно нарасна и продажбата на американско оръжие. Една година по-рано Съединените щати продават на света оръжие „само“ за четири милиарда долара. През 1974 г. постъпленията са вече девет милиарда. Почти половината от продаденото, на стойност четири милиарда долара, купува държавата на Мохамад Реза Пахлави.