Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Демиън я наблюдаваше със затаен дъх и четеше мислите по лицето й. Беше уверен, че отгатва правилно какво я вълнуваше, и едва успяваше да потиска тържествуващата си усмивка. Гореше от нетърпение да види реакцията й на неговите планове. Трябваше да я обвърже с обещание, за да не може да избяга, а след това щеше да действа безогледно.
— Е, лейди Блейк? — попита той. — Какво ще кажеш?
Тя вдигна поглед и в очите й светнаха дяволити искри.
— О, сър, да знаете колко съм ви благодарна. Приемам закрилата ви и обещавам да не възразявам срещу мерките, които ще предприемете. Дано се окажа достойна за честта.
— Питам се дали ще издържим три месеца да живеем заедно, без да се изпозастреляме — промълви провлечено Демиън. — Ти не прие предложението ми за женитба, а сега пък се съмняваш дали си достойна за моята закрила.
— Виж, едното е търговски договор с ясни задължения на двете страни — обясни тя. — Другото ти предоставя честта да даваш, а на мен позволява само да вземам.
— Сигурно няма да издържа и един месец, камо ли три — оплака се Демиън. — Но ще бъде много комично, ако аз увисна на бесилката за убийството на една контрабандистка!
Мередит избухна в смях, но бързо запуши устата си с ръка, защото се беше сетила за семейство Пери. Ала тялото й се тресеше от смях, когато той я грабна в прегръдката си и подпечата сделката им с целувка, която я накара да съжалява за ранения си крак повече от всеки друг път.
Когато той я пусна, тя заговори отново за страховете си.
— Как мога да остана няколко дни тук, без хората от Пенденис да тръгнат да ме търсят? Защо си повикал Нан? В Лондон мога да правя, каквото си искам, там никой не ме познава, но можеш ли да си представиш, ако открият присъствието ми в тази къща…?
— Мога, разбира се — прекъсна я спокойно той. — И ще се радвам, ако признаеш, че и аз имам интересни хрумвания. Ти не си единствената, която има богато въображение и талант да разработва стратегии и да ги прилага на практика.
Мери замълча, засегната от укора, отпусна се във възглавниците и доверчиво устреми поглед към лицето му.
— Измамница! — изсъска ядно той. — Само се преструваш на покорна.
— Напротив, наистина се опитвам да те слушам — възрази тя. — Хайде, кажи ми какво си измислил.
Демиън въздъхна.
— Уолтър отиде в Пенденис през тайния тунел и намери стаята ти — единствената, в която гореше свещ. Ти ми беше казала, че Нан винаги те чака. — Мередит кимна. — Нан сметна, че е разумно и необходимо да посветим в тайната и Сийкомб. — Демиън видя, че по лицето й пробяга тъмна сянка, но продължи невъзмутимо: — Според мен Сийкомб не беше кой знае колко изненадан.
— Да, вероятно си прав — кимна Мери. — Все пак ми се иска да не му бяхте казвали…
— По-добре се запитай защо се стигна дотам. — Напомнянето беше меко, но я улучи болезнено. Доволен, че е бил разбран правилно, Ръдърфорд продължи да разказва: — Сийкомб каза на момчетата, че не се чувстваш добре и искаш да прекараш деня в стаята си, без никой да те смущава. Само Нан има право да се грижи за теб.
— Но аз никога досега не съм прекарвала цял ден в стаята си — възрази Мери. — Момчетата няма да повярват.
— И защо не? — усмихна се той. — Те нямат основания да се съмняват в думите на Сийкомб. Утре ще ги пуснеш в стаята си и тъй като ще бъдеш принудена да лежиш известно време, те ще приемат неразположението ти като факт.
Мери захапа палеца си и огледа плана от всички страни. Той беше прост, но имаше всички изгледи за успех. Роб щеше да се разтревожи и да се обърка, но нямаше да наруши забраната и да нахлуе в стаята й, поне първия ден…
— А как ще се прибера вкъщи?
— Ще отведа теб и Нан веднага щом момчетата си легнат. Сийкомб е предупреден и ще ни чака, за да ни отвори страничната врата.
Планът се осъществи без проблеми. Мередит, облечена в една от своите рокли и увита в наметка, бе отнесена от лорд Ръдърфорд в стария четириместен ландауер, който някога беше возил братовчеда Матю. Уолтър помогна на Нан да се качи на мястото до Мередит. Демиън мина по обиколни пътища, като през цялото време си представяше как щяха да реагират приятелите му от клуба, ако можеха да го видят с това раздрънкано превозно средство, теглено от две жалки кранти. Сийкомб ги чакаше, вратата се отвори при първия шум от копита по чакъла. Ръдърфорд вдигна Мери от седалката, отнесе я в къщата и я качи право в стаята й. Меките му ботуши стъпваха безшумно по дъбовия под.