Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Тя внесе изсъхналите чаршафи и възглавниците, оправи леглата и едва тогава легна с Андрю в малкото си легло нагорния етаж. Почете му, докато той заспа, положил главичката си на рамото й. Шимейн обаче не можа да заспи толкова бързо. Дълго време лежа, загледана в тавана, припомняйки си избухването на Гейдж. Разбираше чувствителността му, но в краткото време, през което той й се караше и я разтърсваше като обезумял, бе съзряла в очите му непозната дотогава мъчителна болка. Болката на мъж, преследван от жестоки спомени за нещо, което може би е извършил или не е успял да предотврати, нещо, което още не беше потънало в забрава. Какво бе премълчал в разказа си за нещастието? Кое беше онова ужасно нещо, като се изключи смъртта на младата му съпруга, което се бе случило в онзи ден и което беше разтърсило този мъж до дъното на душата му, оставяйки го така изтерзан?
Безкрайното умуването над различните възможни отговори изтощи Шимейн напълно. С тревожна въздишка тя обгърна Андрю с ръка, сгуши се до него и се предаде на съня.
Рамзи Тейт приближи работилницата леко почука на вратата. Отвътре се чу някакво промърморване и той влезе, като затвори тихо вратата след себе си. Завари Гейдж да се взира мрачно през прозореца. Смръщеното чело и неприветливият поглед на приятеля му подсказаха на Рамзи, че присъствието му не е желано.
— Слай и другите се боят да дойдат, защото си мислят, че ще ти пречат — каза смутено по-възрастният мъж. — Пратиха ме да те попитам дали искаш да продължат работа.
Гейдж изсумтя раздразнено и хвърли още по-мрачен поглед към старшия дърводелец.
— Ти как мислиш?
Рамзи повдигна гъстите си вежди леко нагоре.
— Да, и аз им рекох, че ще искаш да си вършим работата както винаги, колкото и да си мрачен и унил. Излишно е да ти казвам как уплаши клетата жена. Беше сигурна, че те е обидила с нещо. Добре че Гилиън й обясни, че просто скърбиш за Виктория.
Гейдж умишлено пренебрегна опита му да го заговори за Шимейн. По-добре от всеки друг знаеше колко е уплашил момичето, но когато я видя да се навежда от носа на кораба, в мозъка му припламна мъчителната картина на падането на Виктория. За един кратък миг действителността се бе превърнала в паяжина от ужасяващи видения и той отново преживя кошмарното повторение на смъртоносната сцена. Оживяха онези проклети образи, които го преследваха след смъртта на съпругата му, които го стряскаха насън и го погваха да кръстосва стаята като животно в клетка. Само че този път Шимейн лежеше запокитена безжизнено долу върху скалите, а той стоеше на носа и виждаше как се случва всичко това.
— Моето настроение няма нищо общо с очакванията ми — отвърна накрая Гейдж. — Очаквам хората ми да приключат дневната си работа и да заслужат надницата си. Разгледах дърветата, които сте подготвили за новите мебели и мисля, че има какво още да се желае по отношение на съчетаването им и на дизайна. Аз бих махнал грапавините от дървото за вратите и бих подбрал по-подходяща дървесина за чекмеджетата.
— Може би ти ще ни покажете какво точно искаш — предложи любезно Рамзи. Знаеше, че нито той, нито останалите работници можеха да си представят завършените мебели толкова добре, колкото майстора дърводелец. Освен това смяташе, че единствено работата може да подейства като лечебен балсам срещу онова, което терзаеше Гейдж Торнтън — поне докато не решеше да се ожени повторно.
— Извикай мъжете тук — заповяда Гейдж. — Ще им покажа какво искам.
— А Морганови? — колебливо попита Рамзи. — Те също искат да знаят дали ще се връщаш на кораба днес.
— Фланъри трябва да премести едни трупи — каза рязко Гейдж. — За тази работа няма нужда от мен.
Когато приятелят му тръгна, Гейдж разтърка очи, въздъхна унило и с усилие на волята откъсна мислите си от натрапчивата, страшна сцена на падането и смъртта на Шимейн. Дали някога щеше да се освободи от жестоките лапи на ужаса, който бушуваше у него и който го караше да се чувства толкова нещастен и съсипан?
Същата вечер обитателите на къщата похапнаха вкусна супа и докато се миеха съдовете, Гейдж почете на Андрю и го сложи да спи. Когато се върна в кухнята, откри, че Шимейн го чака.
— Съжалявам, ако съм ви разстроила днес на кораба, господин Торнтън прошепна тихо тя. — Не си дадох сметка затова как е починала съпругата ви.
Гейдж се опита да се усмихне, но се получи само едно кратко потрепване на устните му.
— Просто се уплаших, като те видях толкова близо до ръба и като си помислих, че Виктория сигурно се е качила там по същия начин.
— В момента нямам никаква неотложна работа, господин Торнтън — каза меко Шимейн. — Може би ще се почувствате по-добре, ако поговорите за това.