Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Благодаря, много приятно — отвърна Елиза мило. — Много се радвам, че тук срещам хора, с които да разговарям. Вече се опасявах, че няма да мога да разбера нито дума.
— Сигурно не е лесно да отиде човек в чужда страна, особено ако не знае езика, но вие изглежда сте се справили добре. Със сигурност лорд Сиймур и Николаус са били добри покровители.
— За известно време имах чувството, че съм прекалено много наблюдавана и покровителствана — пошегува се Елиза, поглеждайки към Максим. — Но вие откъде знаете толкова добре английски?
— Баща ми беше англичанин и предпочел да остане тук след като се оженил за майка ми — обясни Катарина. — Брат ми Джъстин и аз бяхме деца, когато майка ни почина. Малко след това и баща ми ни напусна и тогава майката на Николаус ни взе при себе си и се грижеше за нас като за свои деца.
Тя сви тесните си рамене и продължи:
— Откакто Николаус замина, тук е доста пусто. Трябва да призная че ви завиждам.
— На мен? — попита изненадано Елиза. — Но за какво?
— Ами, всяко младо момиче си мечтае да бъде заобиколено от толкова красиви мъже. Ако имах такива придружители, веднага бих напуснала Любек, но както виждате, аз съм вече стара мома.
— Катарина! Какво ще си помисли лорд Сиймур за теб?
Пълната белокоса жена, която сърдечно беше поздравила Николаус, идваше към тях, опряна на ръката му. Гледайки към Максим, тя извика:
— Не трябва да вярвате на всичко, което Катарина казва, млади господине! Понякога и тя не знае какво говори.
— Доколкото си спомням, Катарина никога не е била вързана в устата — подхвърли шеговито Николаус.
— Николаус! — дръпна го възрастната дама за ръкава и го смъмри: — Трябва да се срамуваш, защото ти я предизвикваш така. Откакто е дошла при нас, само господ знае какви идеи си пуснал в главата й. Ако не беше мой син, щях да ти покажа вратата.
Джъстин се включи в шегите:
— Ако го нямаше братовчеда Николаус, Катарина и аз щяхме да бъдем истински светци за леля Тереза…
Николаус обгърна майка си с ръка и я притисна до себе си:
— Ах, каква радост е да те видя отново, — целуна я той по побелелите слепоочия. — Но аз забравих нашите гости. — Той посочи Елиза, която усмихвайки се, слушаше семейната препирня. — Майко, това са двама много добри приятели, госпожица Елиза Редбърн и лорд Максим Сиймур.
— Колко мило, че ни посетихте — отвърна майката на Николаус и мило пое ръката на Елиза. — Добре дошли… госпожице… господине…
С подканящ жест тя помоли:
— Влизайте, стоплете се на огъня.
Тя прихвана полите си и ги поведе към къщата. В коридора повика едно момиче от прислугата да помогне на гостите. След това плесна с ръце и нареди на други две момичета да приготвят храна в съседната голяма стая.
— Сигурно нашите гости са много гладни — каза тя съчувствено. — ще седнем на масата веднага щом сте готови.
Максим се огледа и попита капитана:
— Мога ли да се измия някъде и да се пооправя? След един ден път се чувствам всичко друго, но не и свеж.
— Да, ще ти покажа стаята — каза Николаус, посочвайки с ръка към стълбището. — Нашите хора ще качат багажа, докато си на масата.
— Може би и госпожица Елиза би искала да се освежи — предложи домакинята.
— Добре би било — отвърна Елиза с благодарност.
— Николаус ще ви покаже стаята за гости — майката се обърна към сина си и попита тактично:
— Съгласен си да дадем на госпожица Елиза стаята за гости, нали?
Капитанът кимна, като не допусна да се прочете нищо по лицето му. Да възрази против това, че Елиза и Максим ще обитават един и същ етаж съвсем сами, би означавало да им няма доверие, а неговата гордост не позволяваше да изрази подобно нещо.
Тримата заедно се изкачиха на последния етаж, като Николаус вървеше пред тях. Горе той ги поведе по един широк коридор. В дъното капитанът отвори една тежка врага и с кратко движение на ръката покани Елиза да влезе в топлата светла стая.
— След малко ще дойда, госпожице — каза той учтиво.
Елиза кимна и влезе в стаята, а Николаус поведе Максим към една стая, обзаведена с подбрани, изискани мебели. По стените на предверието висяха етажерки с безброй томове в кожена подвързия. Пред един изкусно изработен шкаф имаше голямо бюро и стол в испански стил.
— Баща ми обитаваше преди тези помещения — обясни Николаус. — Сега Джъстин живее тук, защото никой от нас не искаше да изкачва стълбите. Той често се оттегля тук и се задълбочава в книгите и картите на баща ми. Е, може някой ден от него да излезе голям учен. Докато си тук помещенията са изцяло на твое разположение. Засега Джъстин ще спи в една стаичка до кухнята.